100 млн. души са убити от пушене през 20 век. Смъртните случаи всяка година са над 8 млн., или двойно повече от тези при  COVID пандемията. Над 15% от глобалните смъртни случаи се дължат на тютюнопушене, при хората над 70-годишна възраст те са над половината. Всеки пети възрастен по света е пушач. 80% от 1 млрд. и 300 млн. потребители на тютюн по света живеят в страни с ниски и средни доходи. Тоест, тютюнопушенето освен здравно е и едно финансово бреме, и то за бедните слоеве на света. Данните на Световната здравна организация оповести доц. д-р Владимир Ходжев, д.м., началник на Клиниката по пневмология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Поводът за това е днешният Световен ден без тютюнопушене.

Изключително тревожни са и данните за т.нар. пасивни пушачи, които често са и деца.

7 млн. е броят на смъртните случаи годишно, възникнали поради директно пушене. А броят на смъртните случаи, настъпили поради пасивно тютюнопушене, е 1.2 млн. души годишно. Тоест, това не са пушачи, а хора, които живеят или работят в среда на тютюнев дим, каза доц. Ходжев.

Доказано е, че пасивните пушачи развиват по-често белодробен карцином, диабет тип 2, имат увеличен риск от прогресия на туберкулозната инфекция до активно заболяване. Така че законите за осигуряване на свободна от тютюнев дим среда са много важно за цялото общество. Всеки човек може да реши дали иска да пуши, или не, но не трябва да се застрашава животът на околните, обясни специалистът.

В кампанията през 2021 г. за отказ от тютюнопушене Световната здравна организация посочва кои са благоприятните здравни промени, които се случват след отказ от тютюнопушене. В рамките на 20 мин. сърдечната честота и кръвното налягане спадат. След 12 часа нивото на въглероден окис в кръвта пада до нормалното. След 2 до 12 седмици кръвообращението се подобрява и белодробната функция се увеличава. След 1 до 9 месеца кашлицата и задухът намаляват. След 1 година рискът от коронарна болест на сърцето е около половината от риска на пушача. След 5 до 15 години рискът от инсулт се намалява до този на непушача. След 10 години рискът от рак на белия дроб спада до около половината от този на пушача, намалява се и рискът от рак на устата, гърлото, хранопровода, пикочния мехур, шийката на матката и панкреаса. След 15 години рискът от коронарна болест на сърцето се намалява до тази на непушача.

Друго важно, което се посочва, е необходимостта от спиране на тютюнопушенето на по-ранна възраст, защото тогава ефектите са големи. Ако пушачът откаже вредния навик на 30 години, той има 10 години по-голяма продължителност на живота. Ако го направи на 40 г., печели средно 9 години повече живот. На 50 г. – 6 години, а на 60 г.- само 3 години. Много е важно обществото да знае, че спирането на тютюнопушенето в по-млада възраст е от голяма значение. За съжаление повечето хора успяват да се откажат от цигарите едва когато вече имат сериозни здравословни оплаквания и са в напреднала възраст, каза доц. Ходжев.

Той отбеляза също, че в момента няма достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че нагреваемите тютюневи изделия са по-малко вредни в сравнение с конвенционалните цигари. Имаме една широка рекламна кампания на тези средства, но трябва да се направят много проучвания, и то продължително време, за да се потвърди, че вредата им е по-малко. А специално за електронните цигари становището на СЗО е, че те са вредни за здравето и не са безопасни. Освен това децата, които използват електронни цигари, удвояват шанса си да пушат по-късно като възрастни, тоест, това е модел на поведение. Това, което виждат децата около себе си, те го възприемат, посочи специалистът. Не са безопасни и модните в последните години наргилета, които не се знае какво точно съдържат.

Той цитира други тревожни данни на СЗО от миналата година, според които 15-годишните ученици в България са на първо място по честота на тютюнопушене в Европа. 26% от момчетата пушат и 38% от момичетата. Момичетата пушат повече от момчетата, което специалистът си обяснява като мода.

„Това са бъдещи майки. Застрашени са техните деца, тъй като тютюневият дим не дава възможност на детето да се развие нормално. Белите дробове на пушачките са с по-малко белодробна функция отколкото на непушачките. Също така има данни, че тютюнопушенето води до подраняване на менопаузата с 1 до 4 години. Говорим за демографски кризи, това също съкращава репродуктивния период”, каза  доц. Владимир Ходжев.

Той заяви, че в Западноевропейските държави, Канада и САЩ има тенденция към намаляването на тютюнопушенето. В България обаче това не се намалява и заедно с Гърция сме на първите места в черната класация. Затова е нужно да се води сериозна кампания в тази насока.

„От чисто медицинска гледна точка, тютюнопушенето води до белодробни, сърдечно-съдови болести, инсулти, инфаркт. Ако стесним кръга до белодробните болести, всеки пети пушач развива Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). 22 пъти е по-голям рискът на пушача да развие карцином на белия дроб от непушача. Тютюнопушенето води до обостряне на бронхиална астма, може да активира белодробната инфекция до активно заболяване. Не трябва да забравяме, че има и чисто финансови аспекти, защото 2 кутии цигари на ден струват минимум 10 лева и тези хора имат и финансов товар”, посочи специалистът. Младите момичета пък могат да се убедят да откажат вредния навик с довода, че пушейки, по-рано ще получат бръчки. Също така кожата пожълтява и се образуват плаки по зъбите. Тоест, би трябвало да им се обясни, че ще станат по-непривлекателни.

Според специалиста дори не толкова страстните пушачи са застрашени от различни заболявания. „Смята се, че за ХОББ над 10 пакетогодини вече е рисковата доза. Това означава, че ако някой пуши всеки ден по една кутия цигари, за една година той изпушва една пакетогодина. Ако пуши 10 години по една кутия дневно, прави това натоварване и вече е в рисковата зона. Но проблемът е, че обикновено има нарастване на тютюнопушенето с времето. Започва се с няколко цигари. След това за ефекта, който получава пушачът от отделянето на допамин в мозъка, трябват все повече цигари. Има ли сме пациенти с 80, 100, 120  пакетогодини. И колкото по-рано се започне да се пуши, рисковете са по-големи”, обясни доц. Ходжев.

В условията на COVID пандемия, пушачите са с до 50% по-висок риск от тежко протичане и смърт от инфекцията. Когато стегнат до механична вентилация, интубация и обдишване, след това по-трудно се откачват от апарата. „Точно тези данни доведоха до тенденция в световен мащаб за повишен интерес от отказване от тютюнопушене. Това е и основният акцент в кампанията на СЗО тази година – отказ от тютюнопушенето”, посочи доц. Ходжев.

Неговите пациенти също изказват притесненията си от COVID-19. От началото на пандемията през Клиниката по пневмология са преминали 600 пациенти с коронавирус и тежки усложнения след преболедуване. В голямата си част те са пушачи.

Според наблюденията на специалиста, много хора взимат решение да откажат цигарите, когато се почувстват зле. Но от взимане на това решение до реализацията му, пътят е дълъг. Трябва да мине една година без цигари, за да мине човек в групата на непушачите. Отказът е труден и включва много компоненти – от достъпна информация, медицинска помощ, до подкрепа в семейството. В някои страни има и финансови стимули за тези, които са отказали цигарите.

„В Пловдив има кабинет за отказ от тютюнопушенето, където може да се получи такава помощ. Отделно всеки лекар би трябвало да е ангажиран, когато види такива пациенти”, допълни доц. Владимир Ходжев.