Представяте ли си един нормален работодател в която и да е сфера да търпи това – дори само по отношение на един-единствен свой служител? Представяте ли си днес кварталният магазин да не отвори поради липса на кворум, защото касиерките са решили да си останат вкъщи? Или градският транспорт да спре поради липса на кворум от страна на шофьорите? Или Математическата гимназия да удари кепенците, защото учениците са решили да си решават задачи на тепето? Или родилките в Пловдив днес да раждат вкъщи, защото лекарите от Родилното не са събрали кворум.

Преди два дни: Депутатите все пак ще си почиват, след като не събраха кворум. Депутатите не отмениха ваканцията си, не събраха кворум.

12 октомври: Парламентът не събра кворум, за да започне пленарното си заседание.

29 септември. Почивен ден за парламента, не се събра кворум.

30 август. От днес депутатите са в едномесечна ваканция. Проверка в регистрите на парламента показва, че и по време на сесия не всички са били редовни на работа. От началото на мандата на 43-то Народно събрание натрупаните отсъствия вече са 726. Някои от рекордьорите вече имат по над 40 отсъствия от залата. С наближаването на ваканцията задачата да се събере кворум ставаше все по-трудна.

17 юли. Депутатите трябваше да решават за държавния бюджет и за този на НЗОК, не събраха кворум в НС.

5 юни. Петъчни неволи: Депутатите не събраха кворум за заседание. Днес трябваше да гледат на първо четене промените в Закона за горите и на второ четене промените в Закона за здравното осигуряване.

Да спрем дотук! Празните кулоари и депутатски банки вече не учудват никого. Особено ясно лъсват в петък, по време на парламентарния контрол, когато работодателят им – сиреч българският народ, може да ги види по телевизията. Или по-скоро да не ги види.

А сега ми кажете: Защо работодателят – сиреч българският народ, който е гласувал за тези депутати, който плаща данъците и масрафите им, още не ги е уволнил? Нали:

  • Основно задължение на работника или служителя по трудовия договор е да съблюдава установената от закона и/или от работодателя трудова дисциплина. При нейното нарушаване работодателят може да налага дисциплинарни наказания.
  • Работодателят има право да наложи наказанието "дисциплинарно уволнение" при следните посочени от закона случаи на дисциплинарни нарушения (чл.190 от КТ):

- три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час.

- системни нарушения на трудовата дисциплина. Съдържанието на понятието "системни нарушения на трудовата дисциплина" е изяснено в чл.7 от Общите правила за вътрешния трудов ред. За системни по смисъла на чл.190, т.3 от КТ се смятат три или повече нарушения на трудовата дисциплина, без оглед на вида или на тежестта им.

- злоупотреба с доверието на работодателя…

  • Органът, който има право да налага дисциплинарни наказания, е определен в чл.192 от КТ. Това е: работодателят, който има това право по силата на трудовото законодателство…

Какво излиза? Че 7 милиона работодатели си затварят очите пред мързела и нежеланието на 240 свои работници да спазват трудовата дисциплина и да изпълняват основната си функция - да представляват своите избиратели и целия български народ в парламента и да бъдат защитници на обществения интерес. Това, за което всъщност са избрани!

И ще продължим да ги избираме – вече и задължително. С което сме щели да противодействаме на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот. Ама от кого са измислени тези „практики”? От избирателите ли?

Та пак ще зададем въпроса си: Представяте ли си един нормален работодател в която и да е сфера да търпи това – дори само по отношение на един-единствен свой служител? Ние нормален народ ли сме?

Мария Владова, TrafficNews.bg