В България козунакът попада от Румъния, а в Румъния - от Нормандия, Франция. Историята на сладкото тесто има своите корени още в ХV век, а една от легендите гласи, че то е изобретено от един пекар на име Брьош.

И днес във Франция всички сладки, които много приличат по вкус на нашия козунак, се казват брьоши. А истинският превод на думите на Мария Антоанета не е: "Ако няма хляб, яжте пасти", а "Ако няма хляб, яжте брьош".

С други думи казано - козунак. Всички тези интересни подробности разказа пред TNS.bg майсторът пекар Георги Лефтеров.

За Лефтеров хлябът не е просто занаят или бизнес, а изкуство, слабост, смисъл на живота. Завършил международни отношения в Украйна и оглавявал българския културен дом в Киев, той в един момент прави рязък завой и заедно с руската си съпруга се установява в България, посветени и двамата изцяло на това, което ги прави щастливи. Хляб. И то хляб, изработен изцяло на ръка в екологично чиста среда, хляб по рецепти, изравяни от старите книги или "шпионирани" по време на екскурзии в чужбина.

Майстор Пекар не е просто пекар, той е творец в тази област. За да си купиш хляб от него, трябва да си направиш труда да отидеш извън Пловдив и то по-рано, защото бързо свършва.

В козунака има от всичко, което ни е било забранено по време на Великденските пости, и то го има много, продължава Майстор Пекар. Много яйца, и то от щастливи кокошки, много краве масло, много захар, много чисто бяло брашно. Не случайно се яде само на Великден- рецептата идва от времена, когато хората са икономисвали, не са слагали всичко в едно ядене. Модификациите днес са много- ядки, стафиди, шоколад. Но трябва да се знае, че козунакът не е сладкиш. Той е хляб. Той е сладкият хляб на Господа.

TNS.bg