България ще може да участва в съвместни тръжни процедури с други европейски държави за закупуване на медицински препарати и оборудване. Министерският съвет прие да бъде ратифицирано Рамково споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки при мерки за медицинско противодействие.

Министърът на здравеопазването беше упълномощен да го подпише при условие за последваща ратификация. То е подписано в рамките на Съвета по заетост в Люксембург. Съгласно публична оценка на Европейската комисия, с присъединяването на България към Рамковото споразумение, то покрива около 455 млн. души в Европейския съюз, или 90% от населението на Европейския съюз.

В случай на кризисна ситуация, засягаща здравето на населението, България ще има възможност да участва в нови тръжни процедури по реда на Рамковото споразумение, като същевременно си запазва правото да предприеме действия самостоятелно да осигури медицински мерки за противодействие, извън съвместното възлагане. Рамковото споразумение не ограничава присъединилите се държави да провеждат обществени поръчки със сходни, а дори и идентични предмети, като в същото време държавите имат право да договарят със същите контрагенти/ производители/ изпълнители, които участват в обществената поръчка на страните по споразумението.

Междувременно Правителството прие и промени в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, като чрез тях подзаконовата нормативна уредба се привежда в съответствие с измененията и допълненията в ЗОП, които са в сила от 1 януари 2020 г. Основната част от промените са свързани с прилагането на централизираната национална платформа при възлагане на обществените поръчки.

Според ЗОП, при използване на платформата, основна част от документите, свързани с възлагане на обществени поръчки, се публикуват едновременно в Регистъра на обществените поръчки и на профила на купувача. В тази връзка в правилника са дефинирани сроковете, в които възложителите са задължени да ги публикуват.

Направени са промени в правилата за подаване на заявления и оферти, за работа на комисиите, за провеждане на процедурата конкурс за проект, както и при събирането на оферти с обява. Всички действия по оценяването и класирането на офертите и проектите, изготвянето на протоколи, доклади и решения и тяхното публикуване и изпращане на кандидатите и участниците ще се извършва чрез платформата. Това ще облекчи и значително ще ускори процеса по възлагане на обществени поръчки.

За улеснение на стопанските субекти са предвидени две изключения от правилото за криптиране на документи за участие в процедурите. Първото се отнася до заявленията за включване в квалификационна система и в динамична система за покупки, тъй като те са постоянно отворени за участие. Второто изключение е за прилагането на т.нар. „обратен ред" при открита процедура и публично състезание - при този ред техническото и ценовото предложение се криптират и отварят едновременно.

Прецизирани са функциите на Агенцията по обществени поръчки в съответствие с последните изменения в ЗОП. Измененията засягат съдържанието и поддържането на списъка на стопанските субекти с нарушения, детайлизиране на събирането и обобщаването на информация за осъществяване на мониторинг на обществените поръчки и контрола чрез случаен избор. За целите на изготвянето и изпращането на доклад до Европейската комисия от мониторинга на обществените поръчки в страната е предвидено възложителите и компетентните органи да изпращат на АОП, ежегодно: до 1 март, обобщена информация за предходната календарна година, със съдържание съгласно списък, приложение към Правилника. Така задължените лица ще имат предварителна яснота за изискваната информация и възможността да я събират, обобщават и анализират своевременно. Предвидените изменения в контрола чрез случаен избор не променят по същество неговия обхват или начин на извършване. Те са свързани с прилагането на платформата от възложителите и в тази връзка - с необходимостта от прецизиране на разпоредбите за достъпа до част от определените за проверка документи.

Приемането на тези промени ще осигури необходимите нормативни предпоставки за използване на централизираната платформа и по-нататъшното развитие на процеса по въвеждане на изцяло електронно възлагане на обществените поръчки.