Интервю с адв. Елена Гунчева - водач на листата на партия ВЪЗРАЖДАНЕ за 4-ти МИР Великотърновски и 16 МИР Пловдивски. Тя е юрист с дългогодишна практика, общественик и активен участник в протестите през миналата година.

-Адвокат Гунчева, в България все по-голям е проблемът със засилената урбанизация, като общественик от Пловдив мислите ли, че въобще има решение?

- Проблемът в България е, че всички искат да живеят и работят в големите градове, а селата се обезлюдяват и пустеят. Това води до нови и нови проблеми – презастрояването в големите градове е факт,  а то води и до намаляване на зелените площи и затруднения в паркирането на автомобили. Винаги разглеждам проблемите свързани – не може да се решават, без да се отчитат причините и последствията за тях. На първо място ще посоча, че България за последните три десетилетия почти заличи селското си стопанство. От един от големите износители на плодове и зеленчуци, сега огромната част от стоките на пазара идват от други краища на света. Българският производител е поставен в невъзможност да се издържа от труда си, трябва да разчита на евросубсидии, за които условията често са абсурдни, прекупвачи прекъсват връзката с крайните клиенти.

Все по-малко млади хора искат да се занимават с тази рискова работа. Защото вместо успешен бизнес и спокоен живот на село, те получават постоянен натиск от държавата и институциите. А държавата, вместо да насърчава българското производство, допуска то да бъде изместено от чуждото. В селата се закриват училища и здравни пунктове.

Скоро след това и хората отиват там, където децата им има къде да учат и където имат достъп до здравеопазване. И така, в България са заличени от картата над 617 села, други са само с по няколко възрастни жители. А градовете са препълнени, наеми и цени на жилища се повишават, въздухът става все по-мръсен поради големия брой автомобили и намаляващите зелени площи. Това, което предлагам, е национална програма на държавата за насърчаване на селското стопанство, за завръщане на хората в селата, като там се осигури работа, образование, здравеопазване и структура.

Задачата е тежка и няма да се изпълни веднага. Но и най-дългият път започва с първата крачка. Пловдив се задушава в границите на общината, които стигат до табелата за Пловдив. България не инвестира в малките населени места и селата. Май защото политиците няма да извлекат дивиденти от това. Но ние трябва да осъзнаем какво си причиняваме и да вземем мерки да обърнем спиралата на пропадането.

-Как да се запазят зелените площи в градовете?

- С промяна в законодателството. Имаше идея това да се случи с общите устройствени планове, но аз съм се нагледала на безумия, когато се отреждат зони за зеленина върху цял район от частни имоти.  Близко е до ума на нормално мислещия човек, че това ще си остане само в сферата на пожеланията. Аз предлагам реално решение – реституцията беше причината много имоти, попадащи в зеленина, детски площадки, паркове, да преминат в частни ръце.

Аз не обвинявам собствениците, защото те не са виновни за това. Обвинявам законодателите, че не намериха навреме решение на този сериозен проблем. Имаше зачатъци на разпоредби, които предвиждаха общините да отчуждават подобни имоти, но тихомълком бяха отменени. А лесно може да се задължат общините в указан от закона срок да направят тези отчуждавания, с помощта на държавата, защото не всички общини имат толкова голям бюджет. Да, от паркове и детскси площадки не се печели, не се привличат инвеститори и не се плащат скъпи такси. Но хората имат чист въздух, а децата къде да играят. Държавата и общината трябва да престане да се държи като търговец и да иска да излиза винаги на печалба.

Да се забрани продажбата и учредяването на право на строеж върху общински имоти, ако в съответния район или квартал няма зелени площи, парк и детска площадка. Защото общините имат много имоти, които могат да се превърнат в зелени площи. Но най-лесният начин да се пълни общинският бюджет, е да се продава и продава, и продава. Общините се превърнаха в агенция за недвижими имоти. Време е на това да се сложи край и общинската собственост да се управлява в интерес на хората, а не на случайните политици, попаднали във властта.

- В България проблем е и незаконното строителство, как да бъде решен?

- Ще разгранича няколко случая – когато се строи върху чужди имоти незаконна сграда. Или върху държавна или общинска земя, гори, земеделски земи и т.н.. такива случаи трябва да бъдат решавани. И то общините или съответните ДНСК да бъдат задължени да предприемат действия при сигнал или да се самосезират за проблема.

Там компромиси не трябва да има. Други са случаите, когато се строи в собствен имот, като не се пречи на съседите и сградите са конструктивно издържани. Какъв проблемът тогава да се узакони например лятна кухня или барбекю или допълващо застрояване, ако има отстояния до съседните имоти или пък съседите са съгласни? Да се заплати двойна такса и да се узаконят.

В момента администрацията и съда се занимават с безумия как някой си построил навес от три квадратни метра или лятна кухня и цялата държавна машина се задейства срещу тези„престъпления”, издават се заповеди за събаряне, съдът провежда няколко заседания, назначават се експертизи, наемат се адвокати – изобщо един безсмислен труд, защото законодателството не дава възможност вече за узаконяване, а единствено за издаване на удостоверение за търпимост, но то е само за сгради, построени до 31.03.2001 г. А след това?

Защо да се премахва сграда в собствен имот, за която няма проблем и съответства на подробния устройствен план? Аз смятам, че законите трябва да са практични и в интерес на хората. Няма смисъл да си усложняваме сами живота чрез некачествени закони. Всеки един закон трябва да разрешава определен проблем, а не да го усложнява до безкрайност.

-Кои закони бихте променили веднага? 

- Закона за устройство на територията, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост. Както и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Един от проблемите в законодателството е непрекъснатите промени в един и същи закон. Понякога изброяването на държавните вестници, с които са правени изменения и допълнения на съответния закон, са по една-две страници.

За мен повече от три промени в закон означават, че същият е некачествен и не работи. Другото, което трябва да се направи, е кодифицирането на нормативната уредба. В момента една и съща материя се урежда от много нормативни актове, законови, подзаконови и местни наредби, което създава пълен хаос не само за нас, юристите, но и за гражданите. И да завърша – законите трява да са собственост на дъжавата.

В момента всички правни програми, в които има пълните нормативни уредби, са частна собственост. На практика държавата не разполага със собствените си закони. Няма къде обикновен гражданин да прочете измененията на закона, предходните редакции, каква е съдебната практика. Това категорично трябва да се промени. Всички са длъжни да знаят законите, но няма как да се задължат всички да плащат сериозни суми на частни дружества, за да ги прочетат.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!