Преломен момент в конфликта между Украйна и Русия през есента прогнозира председателят на СОР "Атлантик" полк. Вилис Цуров, който днес откри форум по темите на националната сигурност в Пловдив. Съюзът на офицерите от резерв „Атлантик“ и Сдружение „Научно-технически съюзи с Дом на науката и техниката - Пловдив“ проведоха 3-та Научно–техническа конференция „Наука, техника, сигурност“ на тема: „Световният опит в подготовката и обучението на младежта, формиращ национален патриотизъм и военни умения и възможностите за ползване на най-добрите практики в националните ни доктрини“.

"Тази конференция е насочена към младежта и студентите. Особен акцент има върху обучението по национална сигурност, което се доказа като много актуално на фона на войната, която се разразява на няколко стотин километра от България. Тя генерира други стратегически виждания за обучението на младите хора. Ние целим на практика да привлечем аудиторията, която се обучава и желая да се обучава в национална сигурност - военна, икономическа, индустриална, киберсигурност и др. Някога имаше военно обучение в училищата, имаше и военно-патриотично обучение, но в момента искаме да запознаем младежта в основните стратегии в тази област. Затова имаме три насочености – обучение за това какво представляват отбранителните способности, киберсигурността, която намира огромно място в днешното съвремие и в хибридните атаки, които Русия води към страните от НАТО, и управление на риска при вземане на решения по националната сигурност“, посочи полк. Цуров.

На въпрос кои са големите предизвикателства пред България в ситуация на разгръщащия се конфликт, полк. Цурков подчерта, че най-важно е държавата да вземе отчетлива страна в конфликта, т.е. да избяга от позицията на неутралитет.  

"Големите предизвикателства са на коя страна ще застанем. Това е много важно, тъй като сме член на НАТО и в рамките на НАТО можем да осигурим нашата национална сигурност. Това е доказано, тъй като нямаме собствени средства. Колкото и да искаме да сме независими, малките държави никога не са били независими. На второ място ние трябва да помогнем на Украйна като жертва в тази война, тъй като по този начин ние отдалечаваме войната от нас и затрудняваме нейното придвижване към нашите граници. На следващи място - трябва да се търси решение за прекратяване на конфликта по дипломатичен и военен път, тъй като по наши прогнози се очаква този конфликт да е много сериозен и задълбочен и да се развие. Все още той не е достигнал своя максимум", посочи полк. Цуров.

По думите му, прогнозите за войната не са никак оптимистични, а надеждите са – да не прерасне в ядрена. Той допълни, че според него НАТО има сдържана позиция, която вероятно ще бъде преразгледана на Срещата на върха в Мадрид, започваща утре, като бъде променена цялостно стратегията на съюзниците към Руската федерация предвид заплахите, които идват от нея. 

"Който познае края на конфликта, надявам се ще бъде високо награден. Ние се гордеем, че като организация, познахме датата на началото на конфликта. За разлика от много големи държави в НАТО, ние повярвахме на най-мощните - Великобритания и САЩ. Те предрекоха конфликт и опростиха нашето решение кога може да избухне. Имахме две предположение - след Олимпиадата или след 23 февруари, второто надделя, а на 24 февруари избухна конфликтът. Обучението по национална сигурност все повече се превръща в приоритет на фона на завоевателната агресия на територията на Украйна от втората по численост армия в света - тази на Руската федерация. Прогнозите за развитие на бойните действия не са оптимистични от гледна точка на бързо приключване. Плановете на Русия започнаха да търпят провал, след провал, което води до жесток реваншизъм и унищожаване на всичко украинско в завладените територии и извършване на невиждан до сега геноцид. Вероятно конфликтът ще търпи преломен момент, но всичко зависи от украинското правителство и народ, които геройски се защитават срещу тази агресия. Зависи и от Европейския съюз и НАТО, които ги подкрепят морално и технически. Засега не са правени преки помощи като оръжия и бойна техника, само в много малки количества. В бъдеще обаче трябва да се увеличат, защото много държави са декларирали помощ. След осигуряване на тази помощ, наблюдавайки тактиката и императивното изкуство на руската армия, смеем да твърдим, че ще има преломен момент в този конфликт, който най-вероятно може да се очаква през есента. В зависимост докъде достигне този преломен момент, докъде се активират украинските сили, за да си освободят територията, можем да преценим дали Русия ще седне на масата за преговори или не. Аз очаквам реваншизъм от руската армия, тъй като тя е втората в света, и на практика би трябвало да покаже, че е сила. В действителност обаче се оказва, че не е това, което е декларирано по книги. Да се надяваме, че войната няма да прерасне в ядрена", посочи още председателят на СОР "Атлантик".

Във форума взеха участие зам.-министърът на отбраната Йордан Божилов, генерал Тодор Дочев, заместник областният управител на Пловдив Николай Василев, зам.-председателят на Общинският съвет в Пловдив Владимир Славенски.

Зам.-министър Йорданов похвали форма в подкрепа на проатлантическата насоченост.

„Науката, образованието и сигурността са свързани и трябва тази връзка да бъде приложена на практика, за да се преобразува в отбранителни способности. Миналата седмица имахме обсъждане в София по инициатива на директора Института по отбрана. Решихме да създадем научна екосистема в сферата на сигурността и отбраната, да идентифицираме кои български компании, биха имали желание да се включат в разработване на най-нови технологии, кои научни и образователни институции биха се включили в разработването на тези технологии и как ние като министерство на отбраната даваме своя принос, чрез даване на насоки, подпомагане финансови и т.н. Темата, която поставяте на тази конференция, стои и пред нас. При всички положение ние ще привлечем всички научни институти, военни учебни заведения, така че да създадем тази спойка и екосистема, в която пряко и непосредствено да работят специалисти, учени, военни и бизнеса. Що се касае до образованието, новите технологии изискват и ново ниво на подготовка. Това не е свързано само с техническата сфера, но и с хуманитарните науки. Виждаме, че света влиза в една нова динамика и на нас ще са ни необходими добре образовани хора, визионери – хора, способни да анализират голям брой фактори, така че да имаме по-добра предвидимост“, посочи Йордан Божилов.

Конференцията беше разделена на три основни дискусионни панела: Обучение на младежта по национална сигурност; Отбранителни способности, киберсигурност и управление на риска; Въоръжение и техника.