Минималната работна заплата трябва да гарантира достоен стандарт на живот и да е 50% от брутната средна за работещите на трудов договор. Това реши Европарламентът днес, съобщиха от представителството му в София. България заедно с Естония и Латвия е с най-ниските минимални възнаграждения.

Новите разпоредби за ЕС бяха приети с 505 гласа "за", 92 гласа "против" и 44 "въздържал се". 

Текстовете бяха договорени през юни от Съвета на ЕС с цел подобряване на условията на труд и живот на всички работници в общността, както и към насърчаване на икономическия и социалния напредък. За целта с него се определят минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното право и/или колективните трудови договори. То също засилва ефективния достъп на работниците до защита на тези заплати.

Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.

Евродепутатите приеха, че минималната работна заплата остава национална компетентност, но държавите членки ще трябва да гарантират достоен живот на гражданите си, като вземат предвид разходите за живот и общото равнище на заплатите. "При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата", добавят от представителството на ЕП.

С текста се насърчава колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват.

За да се осигури въвеждане на достойно заплащане, ще се установи мониторинг, проверки и инспекции на място, за да се гарантира спазването на изискванията и да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.

След гласуването съдокладчикът Агнес Йонгериус (С&Д, Нидерландия) заяви: "Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и жилищата са взривоопасни. Хората наистина се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя стандартите за това как трябва да изглежда една адекватна минимална работна заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат по-добре защитени."

Колегата му съдокладчик Денис Радке (ЕНП, Германия) добави: "Настоящата ситуация ясно показва за пореден път, че се нуждаем от функциониращо и силно социално партньорство в Европа. Политиката не може да даде изчерпателен отговор на всички аспекти на тази криза."

Решението на ЕП е факт, но се очаква Съветът на ЕС да одобри споразумението през септември. След това държавите членки ще разполагат с две години, за да приведат националните разпоредби в съответствие с директивата.