Специализираният експертен съвет към Министерство на културата обяви централната градска част на Пловдив за културна ценност от национално значение.  Сменя се и името на охранителната зона, която става Групова археологическа, урбанистична и архитектурно-строителна недвижима културна ценност от периодите на праистория, античност, средновековие, възраждане, ново и най-ново време „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив”.

Това се случи на заседание на СЕСОНКЦ днес. Най-големи спорове предизвика трета точка от предложението на  НИНКН, в което се определят режимите за опазване.

„Всички инвестиционни намеси в границите на ГНКЦ и охранителните зони, свързани с промяна на обемно-пространствените и архитектурните им характеристики, включително дейностите по прехване на обекти, да се извършват само след съгласуване по реда на Закона за културното наследство. Инвестиционни намеси по обектите – единични недвижими културни ценности, се допускат само при наличие на приключила процедура по реда на гл. 5 от ЗКН и наличие на изготвен предварителен или окончателен режим за опазване”, гласи тя.

В крайна сметка тя бе отхвърлена с уточнение, че ще бъде разгледана отново, когато Националният институт изготви ясни режими за опазване и опише обектите с архитектурно-историческа стойност. 

В зоната попадат система от улични ансамбли ул. ”Княз Александър I”, ул. „Отец Паисий”, ул. „Райко Даскалов”, ул. „Христо Г. Данов” и пл. Джумая; система от улични ансамбли на ул. „Бетовен” и „Опълченска”; зоната западно от  Данов хълм; система от улични ансамбли на ул. „Антим I” и ул. „Лейди Стангфорд”; система от улични ансамбли на ул. „Цанко Дюстабанов” и ул. „Иван Вазов”.

В заседанието се включиха главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов и кметът на район „Централен” Георги Стаменов.

„Приветстваме цялата инициатива относно Централна градска част, но получихме документацията в петък следобед. По първа и втора точка нямаме възражения, но по трета точка самата община искаме да дадем становище. Според нас се изисква прецизиране.  Още повече, че Общият устройствен план на града, вече е съгласуван в НИНКН, одобрен е от Министерство на културата и остава да бъде разгледан от ЕСУТ и да се гласува в Общински съвет. В последните две години се постарахме да внесем още повече защита за недвижимото културно наследство чрез този ОУП.  Разширили сме и обхвата на защитената зона. Трябва обаче да се има предвид, че Пловдив е особена община, която е гъсто населена, а територията ѝ на практика почти се ограничава в рамките на града. Затова много внимателно трябва да се предприемат каквито и да е мерки. Не казвам, че не трябва да има такива, но трябва да сме внимателни по отношение на събарянето, на копаенето и наблюдението от археолози”, каза Ахрянов.

„Така описани, режимите биха създали проблем за всеки собственик на сграда. Буквално за ремонт на покрив или фасада, трябва да има съгласуван проект с НИНКН. Дълбоко убеден съм, че към днешна дата това не може да се случи. 60 процента от сградите в район „Централен” нямат характер на паметници на културата. Това ще доведе до страшен административен колапс и реално ще накажем хората.  Някои от тези сгради са кандидатствали за саниране по Плана на възстановяване. Те отпадат автоматично. Отделно - когато говорим за проекти, които трябва да имат режими - предварителни и окончателни, колко такива имаме? И като няма – собствениците чакат или финансират сами изогтвянето им? Ако идеята е да се сложи мораториум за строителството в центъра на Пловдив, да си го кажем. Тогава какво правим с вече съгласувани разработки? Нека да правим подредени и смислени неща. Акумулираме един огромен административен и финансов процес и с това ще генерираме огромно напрежение и негативизъм”, коментира Стаменов.

В отговор на становищата им директорът на НИНКН арх. Петър Петров отговор: „Разбирам тревогите на Георги Стаменов и арх. Ахрянов. Но нека да имаме предвид първо това,  че говорим за Пловдив, второ - тази дейност е закъсняла около 20-30 години. С оглед на развихрилата се напоследък инициатива по унищожение, НИНКН стартира териториална програма в Пловдив. Има множество незащитени от Закона за културното наследство сгради, които имат стойност на недвижима културна ценност.  Добрите намерения бяха дотук”. И поиска рестрикциите за защита на територията да бъдат въведени макар и за 6 месеца, за да име време НИНКН да подготви документацията.

Част от архитектите, които участваха на заседанието, изразиха  становище, че това е форма на мораториум и ще предизвика огромно напрежение. Други определиха внесеното от арх. Петров предложение като емоционално, но и причинено от всичко, което се е случило в последния месец. 

„Съгласна съм с Георги Стаменов и арх. Ахрянов. Вървим след събитията. Според мен трябва да бъдат изготвени ясни режими, да се прецени кои обекти пазим”, каза арх. Дарина Димитрова от Министерство на културата. Това бе и предложението, което гласуваха членовете на СЕСОНКЦ и въобще не се достигна до разглеждане на новото предложение на арх. Петров - ограничението да бъде въведено за 6 месеца, докато НИНКН подготвят необходимите документи.

На противоположно мнение бе арх. Семова, която припомни, че голямата задача на СЕСОНКЦ е да опазва културно-историческото наследство на България и в частност на Пловдив и напомни, че макар Община Пловдив заявява своята готовност да го съхрани, но последните случаи под тепетата не доказват това.

Заедно с точката за новото име, статут и режими на опазване СЕСОНКЦ разгледа и предложение на Археологическия музей охранителната зона на „Филипопол-Тримонциум-Пловдив” да съвпадне с териториалните и административни граници на Община Пловдив.

В предложението си   специалистите посочват, че все повече археологически обекти извън защитената зона попадат в риск заради динамично развиващата се градска среда и инфраструктура, както и интензивните инвестиционни намерения и благоустройствени намеси.  Към предложението си те представиха карта, на която ясно личи, че немалка част от археологическите обекти са в жилищни зони извън центъра и в индустриални такива.

Предложението не бе разгледано, а препоръката на представителя на Министерство на културата арх. Димитрова бе да се изготвят ясни режими и предложението първо да бъде съгласувано с НИНКН.

Яростен защитник на одобряването на документа бе проф. Анелия Божкова, която припомни, че археологическите паметници на културата са най-уязвими от човешка намеса и не може да се разчита на добронамерени и отговорни инвеститори, за да бъде съхранявано културно-историческото наследство. Според правилата, наблюдение от археолог се изисква само в защитената територия на "Историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив", както и на обектите, отразени на Археологическата карта на България.

„Много паметници бяха унищожени. Пример е Яса тепе в Пловдив”, припомни и неин колега.

Така предложението на Археологическия музей ще бъде разгледано отново, когато съответните документи бъдат добавени до изготвения списък.

Предстои заповедта за новия статут на защитената зона в Пловдив да бъде разписана от министъра на културата Велислав Минеков.