Българин, който живее в Америка реши да възроди селско читалище, научи TrafficNews.bg

Наско Атанасов разбира за рушащата се театрална зала в първомайското село Татарево и решава да събере доброволци и средства, за да бъде възстановена. Година, след като идеята се зарежда, младежът вече не само осъществи мечтата си, а и успя да я развие, след като изпълни програмата на читалището с културни събития.  

Наско Атанасов заминава за САЩ, за да учи икономика и политология. По-късно записва актьорско майсторство в Холивуд. Ваканцията миналото лято решава да прекара в неговото село - Татарево край Първомай. Тогава посетил местната библиотека и открил, че в сградата се намира и театрална зала... забравена от Господ. 

За пътя от Пловдив до Америка и назад до Татарево... говорим с Наско Атанасов:

Как се запалихте за идеята да ремонтирате читалището в Татарево?

По стечение на обстоятелствата започнах да следвам актьорско майсторство в САЩ. Още оттогава каня мои състуденти да ме посетят в България, мечтаейки си, че ще направим сцена в някое затънтено селце в планините и ще играем на нея за местната общност. Точно преди да завърша, обаче, съвсем случайно открих, че в собственото ми село е имало прекрасна сцена в старото читалище. Още щом я видях осъзнах, че някой ден ще се завърна, за да направя нещо за нея. Това мое желание се усили още повече, когато разбрах колко свързани са били баба ми и дядо ми с живота на читалището като учителите на селото. Може би го приех като лична кауза. Нямах си представа кога и как точно ще направя нещо. Исках сцената отново да оживее пред очите на хората, които са участвали в построяването й и си я спомнят жива. Вътрешно усещах, че това няма как да стане, ако чакам през следващите 20-30 години. Преместих се в Холивуд след завършването си и там намерих съмишленици за идеята, които ми вдъхнаха кураж да действам веднага. Тогава направихме онлайн кампанията, с която събрахме средствата за възстановяването. Така се роди проектът ‘Отключи сцената’ (Unlock the stage).

Какви събития проведохте през последната година?

Първото събитие на сцената беше нейното символично откриване миналото лято. То се проведе на 18 юли и го нарекохме фестивал ‘ОТКЛЮЧЕНО : от нищо нещо’. Открихме фестивала с изложба на фотоси от почистването, както и черно-бели снимки от неговото минало; стари плакати и предмети, намерени при почистването; PET ART - изложба от Чешки Център София на Вероника Рихтерова и Михал Цихларж. След това отключихме сцената с празничен концерт, в който имаше песни, танци, театър, китари, цигулка и пр. Фестивалът продължи с оркестър и огромно хоро на площада пред читалището и завърши в ранните часове на нощта, съпровождан от уменията на DJ от Холивуд - Стийв Астронавтът.

Това лято организирахме второто издание на фестивала ‘ОТКЛЮЧЕНО: от нищо нещо’. То отново включваше изложби, музика, театър, но този път и кино прожекция. Това бе световната премиера на документалния филм, който заснехме за процеса миналото лято заедно с наши приятели режисьори от Холивуд. Прожектирахме го на киното, което направихме в залата след концерта миналата година. Това също бе част от целите на нашата кампания. (Филмът се казва ‘Отключи сцената’.)

Освен това сме организирвали отделни прожекции във времето между фестивалите.

Какво обедини твоите приятели за благородната кауза?

Американските ми приятели ги обедини идеята за един такъв театър и приключението на едно ново и съвсем различно място. Българските ми приятели ги обедини това, че не искаха да ме оставят сам. В крайна сметка, лека полека, всички се обединиха от ентусиазма на това, че правим нещо значимо в едно малко българско селце. Всички искахме да видим как сцената оживява. Всички искахме да докажем на останалите, че една идея, колкото и налудничава да е тя, е напълно осъществима, когато работим заедно и вярваме в нея. Важно е просто да се започне.

Част от хората в селото също се запалиха от ентусиазма и визията, която имахме. Освен това важна роля изигра и любопитството какво може да се случи, което успя да наделее над придобития песимизъм.

Какво предстои да се случи в читалището?

Надявам се, че то ще се използва още по-често от самите жители на Татарево , и не само за предизборни агитации. За жалост, като изключим организирането на посещение от една първомайска детска трупа по Великденските празници, залата се е използвала единствено за събрания преди кметските избори. Останалите мероприятия като кино и концерти все още ги организира нашата група. Ние плануваме да правим по нещо всяко лято, като след тазгодишния фестивал през есента предстои един общ проект м/у Unlock the Stage и Резиденция Баба (на Фабрика за Идеи), наречен АРТ Резиденция Татарево. Той ще включва концерт, лятно кино, направата на стая-музей в читалището (която да събере на едно намереното от почистването през миналото лято), както и обучение по праване на домашна лютеница.

Помага ли ви някой?

От финансова гледна точка все още разчитаме на парите от кампанията, които обаче скоро ще свършат. Но всеки, който е свързан с проекта, помага с доброволно посветените време и усилия. Най-голямата подкрепа идва от доброволците и цялото мое семейство. Без тях няма как да се получат нещата.
Тези, които не можеха да си позволят да помогнат физически или финансово, но искаха да бъдат част от инициативата предоставяха инструменти и материали, от които се нуждаехме.

От какво имате нужда?

Ще имаме нужда от още средства за в бъдеще, по-голяма гласност, както и по-конкретно съдействие от общината. Ще имаме нужда от професионална помощ в ремонта на читалището, защото цялата инсталация, както и покрива са за смяна. В момента всичко, което става на сцената, се захранва от една единствена линия ток, която излиза от едната страна на сцената под формата на един доста трагично изглеждащ контакт.

Как жителите приемат това, което вършите в читалището?

Особено миналото лято откриването на читалището бе най-обединяващия фактор за цялото село. Ние се страхувахме, че почти никой няма да дойде, защото много хора не вярваха, че нещо може да се случи. За наша изненада, обаче, повече хора дойдоха на това мероприятие, отколкото има жители в селото. Нямаше достатъчно места в салона (над 330 седалки) за всички и имахме много правостоящи. Много хора напуснаха залата след края на представлението със сълзи в очите. Всички си припомниха какво е представлявало това читалище за тях и ни казваха, че все едно сме върнали времето назад. Само дето ние искаме да го ‘върнем напред’, ако това е възможно. ;)
Като цяло всички са ЗА идеята и ЗА инициативата, но подкрепата с дела си остава главно от приятелите и семейството.

Какво сподели Наско още в началото на своето начинение - вижте във видеото:

TrafficNews.bg