Един от най-добрите кардиохирурзи у нас проф. д-р Заприн Въжев ръководи катедрата по „Сърдечна и съдова хирургия“ в УМБАЛ „Каспела“ в Пловдив. Той е оперирал успешно стотици пациенти. Как обаче започва да работи в лечебното заведение? Представяме ви историята на кардиохирургията в града под тепетата.

Историята на сърдечната хирургия е история на човешкото сърце, на човешкия дух, на стремежа му към съвършенство. Сърцата на лекари, безкористно отдали живота си за спасението на хиляди пациенти. История, видяна през очите на сърцето, което никога не лъже, не хитрува, не ни подвежда. От него истината не може да бъде скрита.

История, която самото сърце разказва за себе си.
Началото е поставено в първата половина на 70-те години на 20-ти век. В Пловдив е поканен д-р Чавдар Драгойчев, който с помощта на местния екип, начело с д-р Иван Зънзов, извършва първите сърдечни операции, без да се използва машина за ЕКК (екстракорпорално-извънтелесно кръвообръщение), играеща ролята на изкуствено сърце и бял дроб. При липсата на такава машина е нужен огромен опит, сигурност и увереност във възможностите не само на оператора и на екипа му, но и на цялата сателитна база, оказваща съдействие при необходимост. Въпреки всички тези обстоятелства, извършването на сърдечна операция е било абсолютен героизъм. Така е поставено началото на сърдечната хирургия в Пловдив и неин родоначалник е д-р Чавдар Драгойчев.
 
С развитието на кардиохирургията през  40-те години става ясно че само една малка част от сърдечните операции (лигиране на дуктус артериозус, коарктация на аортата, митрална комисуротомия и корекция на ASD в условия на хипотермия) могат да бъдат осъществени без машина за ЕКК. Подобен вид операции са били извършвани и в Пловдив. В спомените си д-р Драго Желев, д-р Васил Паница и д-р Георги Сакакушев споделят, че са правени между 60 и 85 сърдечни операции. Въпреки примитивните условия, ентусиазмът  на тези лекари е бил завиден. Операциите са били извършвани във ВМИ, в Първа хирургия, която за времето си е била най-модерната - с остъклен покрив, даващ възможност за наблюдение. Д-р Драго Желев разказва как преди всяка сърдечна операция се налагало с линейка да ходи до Първа градска болница, за да вземе временно назаем дефибрилатор, тъй като във ВМИ не разполагали с такъв. Спомня си как при необходимост от кръвопреливане по време на операция са тичали до Кръвния център за кръв и други биопродукти. Като кардиолози в помощ на сърдечните хирурзи се включват д-р Атанас Джурджев, д-р Иван Апостолов, д-р Вълков, д-р Цончев и д-р Тодоров.   От онези първи години, за които хирурзите разказват с особено вълнение, все още пазят в работните си бюра стари инструменти, с които са били извършвани етапи от сърдечните операции, отдавна вече излезли от употреба.
 
За няколко години се сформира екип от лекари в състав: д-р Иван Зънзов, д-р Евгени Сакакушев (първият съдов хирург в Пловдив и извън столицата), д-р Васил Анастасов - първият ученик на д-р Сакакушев , д-р Капон (присъединява се за кратко), д-р Васил Паница, д-р Христов/Батето/, който заминава за Либия и на негово място е назначен д-р Велко Велков и д-р Драго Желев, назначен като ординатор. Начело на екипа застава д-р Зънзов и се обособява сектор към Първа хирургия. На 14.12.1977 година е разкрита клиниката по Сърдечно-съдова хирургия (ССХ) във ВМИ-Пловдив. В края на 1978 година е обявен конкурс за заемане на три места за академична длъжност ‘‘Асистент‘‘ към клиниката по ССХ и впоследствие са назначени д-р Георги Сакакушев, д-р Валентин Димитров и д-р Драго Желев. През 1980 година е проведен отново конкурс за асистенти и са назначени д-р Мантарков и д-р Бацелов.

Нивото на професионалната им квалификация се повишава значително след изпращането на повечето от лекарите на специализация в болници в София и чужбина. През 1975г. за първи път в Пловдив д-р Паница поставя постоянен пейс-мейкър. Д-р Драго Желев специализира за 3 месеца в Мюнхен и след завръщането си за първи път в Пловдив успешно оперира артерия каротис. 

В периода от 60-те до средата на 80-те години в Пловдив е изградена най-голямата болница на Балканите. На едно място са събрани всички хирургични специалности, става известна като Хирургичен блок и се превръща в най-голямата спешна болница, поемаща всички по-тежки случаи от цяла Южна България. През 1986 г. клиниката по ССХ е първата, която се премества в новия Хирургичен блок. Още преди това в началото на 80-те години,  разбирайки за намеренията на д-р Александър Чирков да разкрие клиника по сърдечна хирургия в България, той е поканен от колегите си в Пловдив. Виждайки новата база и възможностите й,  д-р Чирков и екип от операционни медицински сестри идва в България и за първи път първо в Пловдив извършва не само сърдечни операции без ЕКК, но и съдови операции. Независимо от факта, че вече е закупена част от необходимата апаратура за сърдечна хирургия в Пловдив, поради по-добрите предложения, които получава в София, д-р Александър Чирков насочва усилията си там и поставя началото на съвременната модерна сърдечна хирургия в столицата. С лекарите от Пловдив той запазва добрите  колегиални взаимоотношения  и някои от тях кани в екипа си в София.

Със заповед на министъра на здравеопазването проф. д-р Атанас Малеев, двете закупени машини за ЕКК от Пловдив са пребазирани в София. Д-р Чирков, забелязвайки перфектните умения на поливалентния хирург д-р Велко Велков (работил обща и детска хирургия, както и ортопедия) - лекар от състава на ССХ – Пловдив, му предлага да специализира при него в София. Специализацията на д-р Велков продължава една година и той, заедно с д-р Борис Мишев, са първите ученици на д-р Чирков в клиниката в София. В края на първата година от специализацията на д-р Велков, той както и съпругата му д-р Велкова получават предложение от д-р Чирков да останат за постоянно в новосформираната клиника по сърдечна хирургия в МА София, а впоследствие болница ‘‘Св. Екатерина“. По лични причини и двамата отказват. В екипа си д-р Чирков привлича д-р Людмил Бояджиев и д-р Генчо Начев – негови ученици, на които предава опит,  нови оперативни техники, осигурява възможност за развитие и специализации във водещи центрове в Европа и Америка. Така успява да създаде  школа, която и в момента е гръбнакът на сърдечната хирургия в България.                 
Д-р Велкова е първата в Пловдив, поставила временен  пейс-мейкър и първата, която слага стенд на артерия илиака. През 1985г. извършва първа в България дигитална субтракционна ангиография и на същата тема през май 1993 г. защитава успешно дисертационен труд.

През 1989г. клиниката по ССХ се преобразува в катедра и за неин първи ръководител е избран проф. Иван Зънзов. След демократичните промени, в началото на 90-те години, за ръководител на катедрата по Сърдечно-съдова хирургия ( ССХ ), с почти пълно мнозинство,  е избран проф. Васил Анастасов.

В следващия приблизително 20-годишен период сърдечната хирургия в Пловдив е в застой. Извършват се редки епизодични сърдечни операции само при битов и транспортен травматизъм. Основната дейност на клиниката по ССХ е в областта на съдовата хирургия и имплантирането на постоянни пейсмейкъри. Особености на политическата конюнктура и междуличностни отношения на местно и централно ниво възпрепятстват развитието на сърдечната хирургия в Пловдив до средата на 90-те години на миналия век.
Завръщането на д-р Александър Чирков бележи повратен момент. Лекар на световно ниво, създал име като перфектния сърдечно-съдов хирург в  конкурентна среда, той пренася своя опит в България и поставя основите на съвременната модерна сърдечна хирургия, кардиореанимация, кардиология и инвазивна кардиология. На 14.05.1986 година извършва първата сърдечна трансплантация в Източния блок. В национален мащаб дава тласък за развитието на кардиохирургията извън столицата и съдейства за откриването на клиники по сърдечна хирургия в Пловдив и Варна.
Идеята да се възроди отново сърдечната хирургия в Пловдив, но вече на съвременно ниво, идва от проф. д-р Атанас Джурджев – ръководител на клиниката по кардиология и ректор на ВМИ. Негова е и заслугата ВМИ – Пловдив да се трансформира в МУ с решение на парламента от 13.02.2002 г.

През 1996г. е сключен договор за сътрудничество между ВМИ-Пловдив и Националната кардиологична болница (НКБ), подписан от проф. Джурджев и акад. Илия Томов. Целта е командироване на екип от лекари и медицински сестри в клиниката по сърдечна хирургия за обучение и в последствие разкриване на кардиохирургия в Пловдив със съдействието на колегите от София. В края на 1997 г. за НКБ е командирован д-р Въжев, който специализира кардиохирургия до началото на 2001 г. Проф. Джурджев търси съдействие от проф. Чирков и получава разбиране и пълна подкрепа. Болница ‘‘Св. Екатерина‘‘ приема за обучение екип, ръководен от д-р Въжев  от Пловдив за два месеца. По нареждане на проф. Чирков  за стриктния контрол и грижа към специализиращия екип е ангажиран проф. Генчо Начев. Следващата 2002 г., отново за два месеца, е изпратен за обучение екип от Пловдив,  но този път без участието на д-р Въжев. Той остава в Пловдив, за да вземе участие и да наблюдава и консултира ремонта и модернизацията, свързани с медицинската част на помещенията, определени за ситуиране на бъдещата кардиохирургия. С отпусната държавна целева субсидия от 5 000 000 лв. е закупена апаратура за цялостното оборудване.

Няколко месеца преди откриването проф. Джурджев официално кани проф. Чирков да посети УМБАЛ ‘‘Св. Георги“ - Пловдив, за да прецени окончателната готовност за дългоочакваното подновяване на дейността на кардиохирургията, но вече на съвременно ниво. Проф. Чирков преценява, че материалната база и необходимата апаратура отговарят на нужните изисквания и на 8.10.2002 г. е извършена първата сърдечна операция с използване на ЕКК.

Проф. д-р Александър Чирков  дава възможност на най-добрия си ученик проф. Генчо  Начев да извърши двоен аорто-коронарен байпас. Така е поставено началото на съвременната кардиохирургия в държавната университетска болница и за неин първи началник е назначен проф. Генчо Начев.

На 16.10.2002 г. в десета аудитория на Хирургическия блок, на официална церемония с тържествено слово проф. Чирков, се открива клиниката по кардиохирургия. Той поздравява колегите си от Пловдив за постигнатия успех,  знаейки цената на многогодишните им усилия, в които той също е пряк участник.

В последващия период в Пловдив са командировани  доц. д-р Боян Баев, д-р Румен Илиев, д-р Димитър Николов и д-р Димитър Петков. Те оперират съвместно с новосформирания  екип от лекари и медицински сестри от Пловдив. Проф. Чирков често посещава кардиохирургията в града под тепетата, където рядко оперира по-сложни казуси, но винаги е на разположение за консултация.
2006 г. е съдбоносна за проф. Чирков, а в частност и за развитието на кардиохирургията в България. Междуличностни противоборства, базирани на политически пристрастия, са в основата на отстраняването му не само като директор, но и от болница ‘‘Св. Екатерина ‘‘, която е създал. На поста изпълнителен директор е назначен проф. Генчо Начев, който  остава и на граждански договор към клиниката по кардиохирургия в Пловдив.

На освободеното от проф. Начев място е назначен д-р Въжев. Под негово ръководство кардиохирургията в Пловдив за няколко години, с добрата си клинична, учебна и научна дейност, заема едно от водещите места сред кардиохирургиите в страната. В нея се извършват всички видове сърдечни операции, без трансплантация на сърце. В Пловдив се оперират най-голям брой аневризми и дисекации на гръдната аорта. Постигнати са резултати, сравними с резултатите на световни центрове. За период от 15 години са оперирани над 460 пациента с аневризми и дисекации на гръдната аорта. Основната заслуга за тази дейност е на д-р Въжев. На тази тема е написана и издадена монография без аналог в българската медицинска литература до момента. Единствено в Пловдив д-р Въжев, опирайки се на опита си от коремната и гръдна хирургия, извършва едномоментни комбинирани операции с  голям обем и сложност, при онкологични заболявания със засягане на органи в корема, около сърцето и самото сърце.

Първа в България въвежда оперативна техника с използване само на артериални байпаси при оперативното лечение на пациенти с исхемична болест на сърцето. Тази техника е значително по-трудоемка и изисква опит не само в областта на кардиохирургията, но и в гръдната и коремна хирургия. Поради тази причина не е масово разпространена. Приложението й чувствително подобрява следоперативните резултати, поради по-добрата проходимост на артериалните байпаси сравнени с венозните. На тази тема д-р Въжев защитава дисертационен труд, с който е избран за професор.

След избирането на проф. Въжев за ръководител на катедрата по ССХ през 2016 г. в клиниката се разширява обемът на научната и преподавателска дейност. Обучават се студенти, специализанти и докторанти. Защитени са 5 дисертации, издадени са 3 монографии в областта на кардиохирургията и 2 ръководства за обучение на студенти.

През последните 15 години, в които проф. Въжев ръководи клиниката по кардиохирургията в Пловдив, тя е с най-добрите финансови показатели сред всички останали клиники и отделения в УМБАЛ ‘‘ Св. Георги ‘‘. В средата на април 2021 г. проф. Въжев е освободен, поради изтичане на договора му като началник. Пребазира кабинета си като ръководител на катедрата по ССХ в УМБАЛ „Каспела“.  
Кардиохирургията в Пловдив в момента се ръководи от проф. Генчо Начев.

Материалът е предоставен от колектива на Катедрата по ССХ.

Снимкa: Двама ректори: проф. д-р Атанас ДЖУРДЖЕВ, дмн (мандат 1995 - 2003)  и Доц. д-р Георги Паскалев, дм (мандат 2003 - 2011)