Покрай еуфорията от наградите „Оскар“, които хората обикновено асоциират с игралното кино, често се пропускат значими анимационни и документални филми. На един такъв искам да акцентирам сега, когато статуетките вече са връчени, а феновете не спират да коментират своите фаворити и да обсъждат „политиката“ при връчването им.

Искам да насоча вниманието ви към носителя на „Оскар“ за пълнометражно документално кино. На 91-те награди филмът, който спечели наградата е „Free Solo“ на National Geographic. Всъщност лентата разказва за соловия катерач Алекс Хонълд, който дръзва да изкачи 914-метровата Стена на Ел Капитан, скално образование в Национален парк Йосемити, при това без да бъде осигуряван. Това е едно от най-големите предизвикателства за катерачите и той става първият в света човек, който го изкачва без помощни средства при това само за 3 ч. 56 мин.

Режисьори на „Free solo“ са Елизабет Чай Васарели и Джими Чин, които проследяват целия процес на подготовка и самото соло изкачване. На церемонията по връчването на наградите те заявиха: „ Благодаря на National Geographic за това, че вярват в нас. Благодаря на целия екип, който работи по филма. Благодаря ти, Алекс Хонълд, че ни даваш кураж и ни учиш как да вярваме в невъзможното. Този филм е за всички, които вярват в невъзможното! 

Само няколко месеца след премиерата на филма, критици и любители на предизвикателствата, го определят като един от най-впечатляващите филми на 2018 г. „Free solo“ получава признание и от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство, която му връчи награда за най-добър документален филм на 72-рата си церемония.

Нека разкажем малко за Алекс Хонълд, който за пореден път показва, че човешките възможности не познават граници. Всъщност, сам той признава, че изпитанието е повече психическо, отколкото физическо и напомня, че стената е изкачвана с въже от много катерачи. Но неговата идея да мине този маршрут без никаква осигуровка го прави единственият дръзнал и постигнал целта си. Той изказва Ел Капитан без въжета и осигуровки, единствено с еспадрили и торба магнезий. Със сигурност неговото име отдавна е записано в историята на катеренето, но предизвикателствата, които си поставя Хонълд никога не спират.

Израснал в Калифорния, той започва с катеренето още в ранна детска възраст. Отказва се да учи в университет и на 19 години решава да се посвети на катеренето. Твърди, че никога не си е поставял за цел да става професионалист, но страстта му съм катеренето бързо го превръща в име, за което всички започват да говорят. Той поставя множество рекорди като изкачва различни стени за време, на този етап, непостижимо за никого.

Хонълд признава, че необезопасеното катерене му се е струвала плашещо в началото, но много повече вълнуващо и носещо удовлетворение и отбелязва, че изкачването е медитативно и уединено преживяване. Щастлив човек е Алекс Хонълд! Като професионален спортист има късмета да „работи“ единственото нещо, което обича да прави. Твърди, че не е безстрашен, а просто е приел смъртта като част от тленността си.

За Алекс Хонъл определението за приключение е начинание с неясен край, да пробваш нещо без да знаеш как ще завърши, да не се боиш какво ще се получи.

Малцина от нас биха приели подобна философия за живота, но пък да живееш на ръба и да се чувстваш все по-жив след всяко предизвикателство е присъщо само за онези, които ако имаха опорна точка, биха повдигнали и земята.

В очакване сме на следващата провокация, пред която ще се изправи атлетът на 2018 г.