„Мухъл, мизерия и изпочупени стаи - условията за живот на пловдивски студенти“. „Мизерия в студентските общежития“. „Студенти от ПУ негодуват заради мизерията в общежитията.“  „Пловдивските студенти се борят срещу мизерията в общежитията.“

Всяка година през месец септември в пловдивските (а и в националните) медии се появяват статии с някое от горните заглавия. Студенти изпращат снимки и възмутени писма до редакциите, заплашват с протести, журналистите отразяват грозната действителност, ректорите казват, че пари няма и така до следващия септември.

Картината в голяма част от общежитията е покъртителна - тоалетните и баните са общи, мебелите са отпреди десетилетия, дограмата е в лошо състояние, течовете са ежедневие. Разпадащи се гардероби, русенски легла от соца, вмирисани матраци и мухъл. Някои от блоковете са ремонтирани, но в други времето е спряло и десетки млади хора са принудени да живеят в мизерия.

Защо този казус няма решение с години и какво може да бъде направено? TrafficNews разговаря със Светослав Енчев - комплексен управител на студентски общежития на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

 – За поредна година проблемът с общежитията е на дневен ред.  Защо не може да бъде решен?

 – Проблем с общежитията има не само в Пловдивски университет, а като цяло в цялата страна. В Пловдив е много голям и то не е от сега, а от доста години. Всяка година месец септември е изпълнен с напрежение при мен и моите колеги по време на настанителната ни кампания. Основният проблем е липсата на леглова база и мизерията в общежитията.

Вторият по големина университет в страната едва преди осем години се сдоби с лични общежития и общо 528 места. Да кажа отсега, че тази цифра като цяло е смехотворна, но пак е нещо. Всяка година ние настаняваме последни, за да изчакаме  колегите от другите вузове да настанят техните студенти и да ни дадат допълнителни легла, за да ги използваме за нашите студенти. Така примерно в общежитията на ССО - Чайка, ПУ ползва почти 2 блока, а Аграрен университет и АМТИИ ползват около един. Така, както ползваме „Марица“ и „Царевец“. Условията, както знаете, са повече от покъртителни, но няма да влизам в детайли. За първа година класираме студентите в ПУ само по успех. В годините преди искахме и документ за доход, но много студенти видимо злоупотребяваха с това. За съжаление нямаше как да го докажем. Давам пример – студент декларира 300 лева доход за член от домакинството му, а той кара нова кола, която е на две години и е на общежитие.

Освен успех, сме принудени да въведем допълнителни изисквания, за да намалим и броя на кандидатстващите за общежитие. Т.е не стига, че така или иначе условията са мизерни, а и даже нямаме достатъчно места, за да отговорим на нуждите на студентите. Живеем във времена, които са тежки за много домакинства. Лично аз се сблъсквам с родители, които видимо едва смогват да издържат децата си. Имам студенти, които са изкарвали 4 години с два чифта дънки, две блузи и едно яке. Да, това не е страшен филм, а България.

След среща с ръководството на университета и предложение от мен сложихме допълнително трето легло във всяка стая и така увеличихме капацитета на общежитията ни на 856 легла. Направих и ново предложение, което също бе одобрено – за затваряне на стаите за гост-преподаватели и настаняване на студенти за постоянно ползване. С това осигурихме нови 60 легла.

Всяка година с наложени критерии кандидатстват почти 2200 студенти за 1500 - 1600 легла. Искам пак да повторя - 2200 студенти с наложени критерии. Ако ги няма критериите, ще бъдат над 3500. Всяка година все повече студенти искат да живеят на общежитие, основно поради финансови затруднения на семействата им. Масово в малките населени места родителите на студентите получават минималната работна заплата, а само наемът на една прилична квартира в Пловдив е около 600 лева, което означава да работят само за квартира и покриване на битовите нужди на семейството.

Лично аз съм изпращал няколко писма към МОН за решаване на този проблем. В момента дори е подготвено поредното писмо към  министреството  и ще го публикувам след изпращането му, за да е точно и ясно, както за студентите, така и за родителите им. Преди месец бях отново в МОН на среща и повдигнах въпроса, но отговорите все се отлагат.

За съжаление в Пловдив в момента има цял затворен блок – студентско общежитие, поради лоши условия. Намерихме начин как да бъде финансиран ремонта, но ни трябваше съдействие от кмета на Община Пловдив, тъй като има спор за собствеността между „Студентски столове и общежития“ ЕАД и Община Пловдив.  Студентите ни са активни и не само нашите, цялата страна застана до нас. Националното представителство на студентските съвети проведе множество срещи с кмета и представители на община Пловдив, резултати обаче нямаше. Общежитието стои затворено, а стотици студенти образно казано остават на улицата, поради липса на места. Много жалко и не знам дали по-жалкото е, че както казах студенти от всички университети застават зад каузата ни, всички освен община Пловдив. 

Над 90% от  студентите искат да бъдат настанени в общежитията на ПУ, но както виждате от цифрите,  това не може да стане. След което се пренасочват в другите общежития. Веднага след това се връщат при нас и започват да се карат, че било мизерия не ни ли е срам и още един куп закани, заплахи и прочие.

Преди две- три години министерството отпусна пари за реновиране на общежития. Ние няма стара база, за да я ремонтираме, а имаме спешна нужда от подслон за нашите студенти. Не можем да участваме и за капак затвориха” Марица 3” за ремонт, а тя се ползваше единствено от студенти на ПУ, защото условията са оле- мале. Няколко години по- късно все още се ремонтира и не се използва. И тук идва следващия парадокс. След завършване на ремонта, ще се ползва от студенти на УХТ, а студентите на ПУ ще заемат някой друг блок пред разпад. Общо взето така се случват нещата. ПУ няма как да инвестира и да направи ремонт на чужда собственост. Та, ситуацията е патова и единствените губещи са младите хора, които идват с ентусиазъм, който още на вратата е разбит. Тъжно, но факт. Говоря нещата в прав текст и не ме притеснява, че мога да обидя никой, защото трябва да свикнем да си говорим истината и да не се сърдим когато я чуваме.

- Какво е решението на проблема, според вас?

- Към момента проблемът не може да бъде решен напълно, но ситуацията значително може да бъде облекчена и то за над 600 човека. Ако в блок „Марица 3“ бъде довършен ремонта от УХТ, и блок „Димитър Благоев“ бъде ремонтиран и предоставен за ползване от студентите, това са не просто 600 места, а облекчение за над 600 семейства. Проблемът е, че средствата са налице, а адекватни действия няма. Очакваме ръководството на УХТ и новият кмет на Община Пловдив да проявят активност, да предприемат нужните действия и за началото на следващата академична година и в градът под тепетата да има бюджетен дом за още 600 студенти. Може да бъдат построени и нови общежития. Пак казвам, че стига да искат и да им се работи - има какво да се свърши, за да се помогне.

- Как решавате кой къде да се настанен?

Не решаваме ние, а даваме право на избор на всеки един студент, който е класиран. По ред на класиране всеки влиза и избира от свободните места в коя база, в кой блок и в коя стая да се настани. Така за всеки следващ има по-малък избор от леглова база и накрая се сещате, че остават само общежитията с лоши условия. Този избор мотивира и до една степен студентите за следваща година да имат по-добър успех, за да изберат общежития, които имат по-добри битови условия.

 - Кои студенти настанявате с предимство?

Студенти с починал родител, студенти с ТЕЛК, студенти с увреждания с придружители, студенти от многодетни семейства, когато трима от семейството са учащи, майки, семейни студенти... всички те влизат без класиране в общежитията. Първо се настаняват те и после всички останали. Освен това ползват и отстъпки. Студентите с ТЕЛК и двама починали родители плащат по 30лв. месечен наем. В този наем е включен ток, вода, парно, интернет. Всички останали плащат по 80 лв. на месец. В този ред на мисли искам да кажа, че общежитията са ни изцяло газифицирани и въпреки високата цената на газта, не сме вдигнали наемите дори с 1 лв. 

 - В общежитията има ли настанени чужденци?

- Да, имаме. Основно са чужденци, приети по Постановления на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби. Броят им не е голям, като се забелязва и спад, например – миналата година бяха 149, тази са 78.

– Родителите, вероятно, също са доста настоятелни  по въпроса?

– На моменти дори агресивни. Но не мога да им се сърдя и винаги подхождаме човешки с обяснения. Напълно разбирам техните притеснения и разочарование, след като видят в какви условия трябва да оставят детето си. Повечето родители  са разбрани, други заплашват с телевизии, но в крайна сметка осъзнават, че ние нямаме полезен ход.

– Само финансови ли са причините, студентите да искат да са на общежитие?

– Всъщност не. В общежитието има пъзел от хора от различни среди, култури, държави. Всеки човек, когото срещнете, ще добави своята уникална история, перспективи и стремежи към вашите. Това е възможност за вас да учите, да растете и да разширявате хоризонтите си по начини, които никога не сте си представяли. Тук се изковават приятелства и контакти с много хора, които могат да бъдат за цял живот. Все по-малко общуваме помежду си, а студентското общежитие е социален дом. Въпреки напредналите технологии, аз мисля, че все още човек е социално животно и колкото повече общува със себеподобни, толкова по-добре би се чувствал.

– Казват, че трудните времена раждат силни лидери. В този контекст можем да предположим, че лошите битови условия ще изградят бъдещите победители?

– Всеки, който поема по пътя на академичното образование, не трябва да забравя, че има възможност да учи, да израства и да се променя. Пътят на образованието е изпълнен с предизвикателства, но именно тези предизвикателства оформят забележителния човек, който сте предназначени да станете. Бих искал да кажа следното на младите хора, тръгнали по пътя на академичното образование:

Вярвайте в способностите си и имайте вяра в мечтите си. С всеотдайност, постоянство и жажда за знания, няма ограничения за това, което можете да постигнете. Всеки неуспех е стъпало към успеха, а всяко препятствие е шанс за развитие на устойчивост. Прегърнете силата на любопитството. Задавайте въпроси, търсете отговори и никога не спирайте да изследвате. Вашата жажда за знания ще ви отведе до нови хоризонти и отворени врати, които никога не сте си представяли. Обградете се с позитивизъм и хора, които вярват във вашия потенциал. Не забравяйте, че не сте сами в това пътуване. Вашите преподаватели, ментори и близки са тук, за да ви подкрепят на всяка стъпка от пътя. Във времена на съмнение или трудност поемете дълбоко въздух, помислете върху целите си и си напомнете за невероятния си потенциал. Имате способността да оформите бъдещето си и да окажете трайно влияние върху света. Останете страстни, останете решителни и най-важното, останете верни на себе си. Вашето образование не е само придобиване на знания. Това е да станете най-добрата версия на себе си. Мечтайте много, работете усилено и никога не забравяйте, че бъдещето ви е изпълнено с безкрайни възможности, които чакат да се възползвате. Вие имате това и светът с нетърпение очаква невероятния принос, който ще направите. Обичам книгите, особено смислените, университет като нашия може да ви покаже, че не получавате знание само за обучението си, а ще придобиете умение да се справяте с всички непредвидени ситуации в бъдеще, или както е казано „Не за училище, а за живота се учим“.

С пожелание за пътуване, изпълнено с успех, растеж и реализация на най-амбициозните ви мечти. Бъдете здрави, вие и семействата ви.

Продължавайте да светите ярко!

Някои от студентите живеят в такива условия: 

А други - така: