В края на 2022 година брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нарастнал с 2.3%, а брутната добавена стойност (БДС) с 2.8% в сравнение с 2021 г. година.

Строителството бележи най-голям ръст на БДС - с цели 27,6%. Брутната добавена стойност най-общо е измерител на стойността на стоките и услугите, произведени на една територия за даден период от време. Тя представлява разликата между крайната стойност на произведената продукция и стойността на изразходваните за нейното производство стоки и услуги (наричани още междинното потребление). 

Това е важен макроикономически показател за икономиката, който преведен на микрониво изглежда горе долу така - ако цената на една къща е 200 000 евро, а вложеният труд и материали в нея са 100 000 евро, то БДС на къщата е 100 000 евро. Ако същият инвеститор е направил три такива къщи за година, до тогава БДС за цялата му дейност ще бъде 300 000 евро. Разбира се, сметката на микрониво е много условна, и също така тази продукцив - къщите трябва да бъдат реализирани, т.е. продадени и закупени от някого. 

На макрониво нещата изглеждат така - БДС е равно на потреблението на стоки/услуги + инвестиции + потребелние на държавата + нетен износ (разликата между стойността на вноса и износа) + корективи (данъци - субсиди).

Въпреки това изглежда строителството у нас е станало много печеливш бизнес и е увеличило разликата между продажна цена и себестойност. Тук трябва да се вземе предвид и обемът произведен продукт, който очевидно също се увеличава през 2022 година. 

Причината за това от една страна са сериозното покачване на цените на имотите, както и сериозният интерес към пазара. При новото строителство имаше сериозен ръст в началото на 2022 година заради увеличаването на цените на строителните материали и суровини. Причината бе недостигът основно на арматурно желязо и дървен материал, а оттам шоковото им поскъпване. Това повлече целия строителен бранш. След месеци пазарът на метала и дървото, а и на химическите продукти като бои например, се нормализира и цените на борсите се успокоиха, ала цените на имотите останаха на същите нива. Вероятно и това оправдава голямото увеличение на брутната добавена стойност. Строителството обаче не включва само сграден фонд, но и пътища и друг тип инфраструктура, които също дават отражение върху брутната добавена стойност на сектора. 

БДС показва до голяма степен кои икономически сектори у нас имат висока добавена стойност за икономиката, а и за своите собственици. 

Брутната добавена стойност през 2022 година възлиза на 145 614 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 3.4% по-висок в сравнение с този, достигнат през 2021 година. Индустриалният сектор създава 29.5% от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 5.7 процентни пункта в сравнение с 2021 година. Секторът на услугите намалява до 65.5%, при 71.2% през 2021 година, а аграрният сектор остава без промяна - 5.0% от добавената стойност

След строителството сферите с най-сериозно увеличение на брутната добавена стойност са: Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 5.6%, Промишленост - 3.5%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - 2.9%, Финансови и застрахователни дейности - 2.1%, Култура, спорт и други дейности - 1.9%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - 1.7%.

Спад на годишна база е регистриран в: Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - с 1.6%, Операции с недвижими имоти - 1.0%, както и в Селско, горско и рибно стопанство - с 0.3%. По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 5.8% и бруто образуване на основен капитал - с 1.1%. През четвъртото тримесечие на 2022 г. износът на стоки и услуги се увеличава с 9.0%, а вносът на стоки и услуги - с 9.3%, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. по сезонно изгладени данни. 

Цени на имоти според статистиката

Годишният растеж на индекса на цените на жилищата продължи да се ускорява и възлезе на 15.6% през третото тримесечие на 2022 г., което беше съпроводено и с повишение на обема на сключените сделки за покупко-продажба (със 7.1% на годишна база). Повишението на цените беше широкообхватно по областни градове и отразяваше едновременното поскъпване на съществуващите (17.4%) и новите (12.6%) жилища.

Фактори, които продължиха да подкрепят търсенето на жилища и да допринасят за растежа на техните цени, бяха нарастващите доходи от труд, силната кредитна активност, а също така натрупаните спестявания в икономиката и ограничените алтернативи за тяхното инвестиране в среда на ниски лихвени проценти и ускоряваща се инфлация. 

БВП за 2022 година

БВП за 2022 г., получен като сума от тримесечни данни, се увеличава в реално изражение с 3.4% спрямо 2021 година. За 2022 г. БВП достига номинален стойностен обем от 165 384 млн. лева. На човек от населението се падат 24 252 лв. от БВП. 

Производителността на труда

Заетите лица в икономиката са 3502,1 хил., а общият брой отработени часове е 5 668,9 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през 2022 г. спрямо 2021 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния сектор.

На едно заето лице се падат 47 224.4 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 29.2 лв. БВП за един отработен час. През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 2.2%, а на един отработен човекочас се увеличава реално с 2.2%

По предварителни данни за 2022 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 49 124.1 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 29.6 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 41 535.6 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 25.2 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 13 323.4 лв. БДС на един зает и 9.2 лв. за един отработен човекочас