• В предизборна кампания най-често въпросите са в бъдеще време: какво ще направите, когато… Да върнем лентата назад, какво вече направиха общинските съветници от коалиция „Съединени за Пловдив“ в местния парламент?

Това е много важен въпрос. Малко хора знаят какво правим всекидневно в Общинския съвет. Необичайно е за нас в момента да виждаме как всички кандидати говорят на ангро - как ще оправят зелената система, как ще бъде Пловдив по-зелен, по-добро място за живеене и т.н. А как ще постигнат това? Такива намерения се постигат с конкретни решения, с конкретни политики, които не се изработват заради предизборна кампания. Даже няма да споменавам безспорно успешния мандат на заместник - кмета по спорт, младежки дейности и социални политики Георги Титюков, който с помощта на екипа си и с нашата подкрепа в Общинския съвет успя да превърне Пловдив в най-социалния град в България. Понеже слушам, че трябва да има много паркове, които да се изградят и други да се поддържат, веднага се сещам, че последният парк, който направихме в града и беше по предложение на Владимир Кисьов, председател на ВМРО и общински съветник. Намира се зад стадион „Ботев“ и в момента се изгражда.

Сагата с пловдивските паркове е стара и всички са съгласни, че градът има нужда от още „бели дробове“. Но създаването на нов парк минава през няколко етапа. Първо трябва да опазим съответния имот да не се използва за нещо друго. Това става като се предпазва от смяната на предназначението му, защото ако е атрактивен , много често се правят опити, чрез редица административни хватки да се ползва за нещо друго. Това са едни тежки битки, които вървят през годините. Следващата стъпка е да се направи предложение за проектирането и финансирането на проекта, докато не видим, че е започнала наистина работата по създаването на нова зелена площ, нов парк, не можем да кажем, че работата е свършена.

Изключително тежка битка водихме за парка в район Западен, където и районният кмет, и администрацията дълги години се чудеха дали т.нар. Гарнизонна фурна да остане, общината да инвестира в нея и там да стане Център за съвременно изкуство. Тази сграда беше опасна и ние бяхме решили тя да бъде премахната. Имахме сериозен проблем, че Общинският съвет вече беше гласувал 300 хил. лева за премахването сградата. Една част от днешните „демократи“ се опитваха да ни убедят, че с тези 300 хил. лева можем да оправим сградите и да ги превърнем в арт център. Естествено, това нямаше как  да стане, защото за нищо нямаше да стигнат, за да бъде най – вече сградата безопасна. Проведоха се три или четири обществени обсъждания, на които съм бил и съм убеждавал хората, че там арт център няма как да стане и е добре да се направи парк. Когато те поканиха и специалисти, зададох въпроса: „Кой ще носи отговорност, ако център все пак се направи и после падне по някаква причина?”. Накрая взехме решение теренът да се превърне в парк. Осигурихме средства, които смятахме, че ще стигнат. Не ние обаче избирахме изпълнител на проекта. В крайна сметка, този парк, реализиран в управлението на ГЕРБ, струва тройно повече от другите паркове.

Като общински съветник, мога да кажа че през последните два мандата съм направил предложения за много конкретни обекти, където трябва да се оправят тротоарите. По квартали и по улици. Основната цел в политика на ВМРО-БНД, „Кауза България“ и Земеделски съюз “Александър Стамболийски“ е зелените площи да бъдат придобивани от общината, за да няма съмнения, че лично ние или покровителствани от някои фирми искат да ги закупят. Ние сме внесли за обсъждане в Общинския съвет над 140 имота и сме дали правомощие на кмета да преговаря със собствениците за начина, по който Общината да ги придобие и дали това е изобщо е възможно. Тези площи, които ние сме пуснали за придобиване, ги има в Общия устройствен план -  като имоти,  като зелени площи.

30% от тези имоти са държавна собственост - те най-лесно могат да станат общински без Общината да даде нито един лев. За съжаление, често изпускаме момента да направим замяна с държавата - случвало се е държавни фирми и институции да молят ние да отчуждаваме или да и предоставим един или друг терен, нужен за важните стратегически обекти, които трябва да реализират. 30-те процента, за които говоря, са около 70-80 декара, водят се зелени площи. Ние можем да ги превърнем в нова паркова среда, без да дадем нито един лев за придобиване. По време на преговорите за придобиване на терени, много често казваме на собственика, че той не може да направи нищо друго по тях, освен да бъдат зелени площи. Тогава се преговаря и за цената за закупуване от страната на Община Пловдив. Нали разбирате, ако обясним на един човек, че той не може да прави абсолютно нищо по този имот в бъдещето и ние сме твърди, да няма такава възможност, той би бил склонен да се раздели с него, за да можем ние да го превърнем в нова паркова среда.

Друг път се случва фирма-строител да има доста имоти в града. Често фирмите имат проблеми с инфраструктура, когато си уреждат отношенията с Община Пловдив. Общината може да им реши проблемите, а в замяна те могат да ни дадат терен за озеленяване, ако притежават такъв. Начини има много, въпросът е да се преговаря за това. Много колеги съветници, нарекли се „зелени“, постоянно говорят за зелени площи, тротоари и паркове, но нямат нито едно предложение в този мандат. Когато ние имаме такива предложения, те гласуват много често против. За другите от сглобката ,дори не искам да коментирам – те винаги гласуват по своя си логика, в повечето случаи е в противовес на гражданските интереси. През годините сме давали и други добри решения, но често бяха отхвърляни.

  • Да поговорим за трафика, транспортния хаос, предложенията и питанията на обществените съветници в този мандат.

Тази тема се превърна в най-важна за Пловдив. Големият проблем с трафика идва от инфраструктурата, която е изградена в Пловдив. Пътна инфраструктура, планирана за 300-400 хил. жители, която според мнението на редица експерти, трудно  може да издържи, когато станат 600 хиляди. В Пловдив ежедневно присътстват 520-530 хиляди души и броят им нараства. Другият проблем е, че всеки иска да си ползва автомобила, защото градският транспорт е неефективен - това е простото обяснение защо се получава този кошмарен трафик.

Трябва да започне поетапно пререгистриране на всички коли, които не са с пловдивски номера. За да ползват инфраструктурата на града, да бъдат регистрирани в Пловдив и да плащат тук данъци. В момента повече от половина автомобили не са регистрирани в Пловдив и плащат данъци на друго място, а пловдивският данъкоплатец харчи за създаването на паркоместа и инфраструктура за тях.

За трафика, ние имахме едно предложение за пробива под Водната палата. Първо всички партии ни подкрепиха. Когато взехме решение на Общинския съвет да се направи пробивът, изненадващо за нас колегите от ГЕРБ се обърнаха на 180 градуса в своята първоначална позиция. Дойдоха няколко граждани, живеещи до Водната палата, които си мислеха, че този пробив ще застраши техните жилища. Прекратихме всичко, преди да чуем специалистите за реализацията на проекта - с мнозинство от ГЕРБ и „Демократична България“.

Едно сравнително просто решение за трафика, нещо, което сме правили преди години: на ключови дати - като 15 септември например, когато знаем, че може да има тотални задръствания, изисквахме от КАТ да регулират движението на няколко ключови кръстовища. Това може да се направи да е ежедневно, в пиковите часове, но държавата трябва да отпусне на КАТ Пловдив, допълнителен щат за моторизирани патрули. Това е прост, но ефективен начин, съществуващ в цяла Европа, освен модерните технологии за регулиране на трафика, които можем да въведем ситуационно, не чакайки, неясно кога да решим въпроса генерално.Чуват се мнения, че високата цена на Синята зона може да помогне центърът да се разтовари от трафик и паркирани автомобили. За това ще мислим, когато имаме алтернатива за придвижване в центъра, т.е. когато възстановим обществения транспорт в Пловдив. Когато на него може да се разчита, защото няма друг град, където той да спира в 9 вечерта, трябва да бъде поне до полунощ и то не от каприз – отдавна не сме в соца, когато бяхме строени пред телевизора за „Лека нощ, деца”. Вярвам, че съществено ще се подобри работата на градския транспорт, когато стане пак общинска услуга. А паркингите в периферията на центъра трябва да бъдат общински. Има няколко подходящи терена за изграждане на многоетажни паркинги. Някои колеги имат безумни идеи, като да се затвори изцяло движението в широкия център. Това, разбира се, няма как да стане. Но можем да помислим как да дадем приоритет на някои места достъп да имат само инвалиди и трудноподвижни граждани.

Стефан Послийски е два мандата общински съветник от ВМРО. През това време лично е направил над 150 предложения в Общинския съвет за по-добър живот на пловдивчани. В момента е кандидат за общински съветник от коалиция “Съединени за Пловдив”. За него можете да гласувате с номер 68 и преференция 107.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.