Златният пръстен от Калиакра и монетите от Балък дере показват в НИМ

Националният исторически музей остава верен на традицията да показва през декември най-ценните находки на музейните археолози, открити през настоящия сезон.

През 2019 г. екипът е провел археологически разкопки на 16 обекта и два теренни обхода – от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучени са селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища. Открити са голямо количество движими културни ценности, обхващащи почти всички археологически периоди – от късна праистория до българските земи и средновековието.

За първи път ще бъде показан един от най-впечатляващите предмети – масивен златен пръстен, открит в Калиакра, под научното ръководство на доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ.

Пръстенът е от известния “Калоянов тип”, но с много по-детайлна и изящна украса по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол.Златният пръстен от втората половина на 14-и век, който е от известния Калоянов тип, вероятно е принадлежал на внука на деспот Добротица, смята доцент д-р Бони Петрунова. 

Накитът е с изящна украса, с изображение на гълъб, а надписът и монограмът сочат неговия притежател - Господин Георги Палеолог. Посетителите ще видят и красив стъклен съд, открит в гроба му, в който според тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките.

Изключително рядка колективна монетна находка от “Късноантична и средновековна крепост – “Балък Дере”, намираща се на територията на община Ивайловград, е един от акцентите в изложбата. Монетното съкровище на византийския император Алексий I Комнин (отсечено през 1081 г.), открито от Ивайло Кънев, главен уредник в отдел “Археология” в НИМ, е изключително рядко. Монетите са изработени от сребро и злато, извънредно тънки и чупливи, и много добре запазени, което ги прави още по-редки.

Изложбата ще продължи до 17 февруари 2020 г.