Един от най-известните оперни български оперни режисьори Вера Немирова поставя под тепетата скандалната творба на Дмитрий Шостакович „Катерина Измайлова”. Премиерата на новия спектакъл на Държавна опера-Пловдив е на 27 януари от 19 часа на сцената на Дома на културата „Борис Христов”. Афишите за събитието бяха с червена точка и цифрата 16 в нея, което означава, че деца в залата няма да бъдат допускани. Причината за знакът, който не е типичен за афиши на операта е, че в представлението има сцени с насилие. 

„Леди Макбет от Мценска околия” – както се казва в началото операта, става повод за разправа на комунистическата власт с великия композитор. Премиерата е през януари 1934 г. в Малък ленинградски оперен театър. След това в периода от 1930-1950 г. творбата на Шостакович е забранена и едва през 1962 г. на сцената е представена автоцензурирана версия с името „Катерина Измайлова”. Изпълнението на оригиналната творба е възобновено през 1978 г. в Лондон.

Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“.  Отегчена от своя груб съпруг, Зиновий, Катерина е „хваната“ от свекър си Борис в леглото с бруталния Сергей. Бесен, че самият той не е успял да преспи с Катерина, Борис пребива Сергей, преди да изяде порция гъби, която Катерина е поръсила с отрова. След като Борис е вече отстранен, следващият поред е нейният съпруг. Катерина, с помощта на Сергей, удушава Зиновий. Но когато трупът е открит, насред набързо уреденото сватбено тържество на Сергей и Катерина, и двамата са изпратени на заточение в Гулаг. По време на дългото им пътуване, Сергей решава да „се залюби“ с красивата Сонетка, което насочва мисълта на Катерина към ново убийство.

„Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава.” Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.

В България „Катерина Измайлова” е поставена за първи път през 1965 г. от Евгени Немиров, баща на Вера Немирова. Той работи заедно със самия Шостакович върху специален български вариант на творбата.

Пловдивската версия на емблематичната творба ще звучи под диригентството на Диан Чобанов. Пластиката е на Силвия Томова, художник е Димана Латева. Солисти в премиерния спектакъл са Пламен Бейков – гост, Михаил Пулиев, Александър Баранов – гост, Димиър Зашев – гост, Марияна Панова, Мария Цветкова – гост, Георги Султанов – гост, Светлана Иванова, Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Михаела Берова – гост, Цветанка Ангелова, Станимира Манолова, Живко Пейчев, Стефан Толумбаджиев, Райко Пантелеев; Димитър Божанов, Сероп Йозгатлян, Цветан Цветков, Август Методиев. Драматург на проекта под тепетата е Соня Немирова, която е бивша солистка на пловдивската опера. 

Режисьорът Вера Немирова е гост-професор в музикалната академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред.