Козма Апостолидис е историк, български и гръцки учен. Роден през 1869 г. в Пловдив, той получава средно образование в родния си град. За кратко време преподава в гръцкото училище в Лозенград. През 1891 г. завършва философия в Атина и класическа филология в Мюнхен. Учителства в Александрия (1909-1915) и Атина (1915-1920).

След смъртта на жена си се завръща в Пловдив. Болен и без близки, не успява да си издейства гръцка държавна пенсия, но е назначен за директор на пловдивския приют за бедни.

През 1939 г. става жертва на радикализиращия се национализъм и, тъй като не е български поданик, бива принуден да се изсели от родния си град.

„Бях депортиран заради моята подкрепа за нашата „велика национална идея“, пише той. Установява се в Атина, където почти до смъртта си е пазач в Националния археологически музей.

Апостолидис събира старогръцките надписи от всички известни по негово време антични паметници в Пловдивско. Години наред твърдо отстоява правото на Пловдив да пази и разполага с археологическото си наследство, в противовес на централизаторската политика на столицата София.

Според него в началото на XX век от града са изнесени стотици антики, които попълват сбирките на чужди музеи. Има изключителен принос за разкриването на древната и средновековна история на Трихълмието.

Пръв установява местонахождението на античния стадион между Хълма Евмолпи (Таксим тепе) и Часовия хълм (Сахат тепе) и дава насока за неговото археологическо проучване. Десетилетия по-късно правотата му е доказана с изравянето на сфендона на стадиона в подножието на Джумая джамия.

Пише редица статии на гръцки и български език. Издирва и обнародва множество ценни документи за миналото на Пловдив, Асеновград и Бачковския манастир.

През 2006 г. в Пловдив случайно е открита част от библиотеката на Апостолидис. По- важните книги от нея са описани и закупени от Регионалния исторически музей.

Из "Енциклопедия на Пловдив", автор: Божидар Тотев