Бях на 5 години. Пищях за помощ и се опитвах да се освободя, но не бях достатъчно силна. Те ме държаха, натъпкаха парцал в устата ми, за да не викам...След това ме обрязаха. Толкова болеше, че исках да умра.

Това е част от ужасяващия спомен на млада суданка, която никога няма да има деца заради варварския ритуал, на който е подложена от своето семейство - гениталното обрязване. Над 200 милиона момичета и жени по света живеят с белезите от това варварско осакатяване. И днес то все още се практикува на Арабския полуостров, в Африка и в части от Азия. Но и в Европа нараства броят на жените, които са засегнати - заради миграцията. 

Общностите, в които живеят тези унищожени завинаги момичета и жени, вярват, че обрязването ги прави "чисти" и годни за омъжване. Но манипулацията, при която се изрязват клиторът, малките и големите срамни устни, а след това гениталиите се зашиват, се извършва в нестерилна среда с бръснач, нож или парчета стъкло и дори заострени камъни. И без упойка. В резултат на това една четвърт от момиченцата не оцеляват.

Останалите пък са осакатени завинаги - не само физически, но и психически. 

"Когато станах на 12, лелите ми решиха да ме проверят. И обявиха, че не съм зашита достатъчно. Заведоха ме в къщата на жената, която извършваше обрязванията. Отново ме хванаха здраво и ме рязаха и зашиха за втори път. Този път още по-стегнато. Не знам колко дни съм лежала там. Болката беше ужасяваща. Бях завързана и не можех да мърдам. В един момент изгарях от температура, след това се тресях от студ. Тогава дойде "акушерката".

Започнах да пищя с всички сили, защото реших, че пак ще ме реже. И изгубих съзнание. Събудих се в болнично легло, бях ужасена, защото не знаех къде съм. Болките бяха нечовешки. Гениталиите ми бяха силно възпалени. По-късно ми казаха, че съм била оперирана, за да може да изтече урината, събрала се в мен. Бях толкова изтощена, че вече не исках да живея. Исках да умра.

Оттогава минаха години. Лекарите ми казаха, че никога няма да имам деца заради обрязването. Заради това никой не ме поиска за жена. Защото никой не иска съпруга, която не може да ражда. Стоя сама вкъщи и плача. Гледам майка ми и лелите ми и имам само един въпрос: "Защо ми причинихте този ужас?", завършва разказа си младата суданка, пише "Дир". 

Една от най-известните жертви на гениталното осакатяване е сомалийският супермодел Уерис Диъри. Тя е обрязана, когато е една на 5 години. Именно красавицата, която описа историята си в книгата "Пустинно цвете" и даде публичност на варварския обичай, стана специален посланик на ООН в борбата срещу него.

"Всеки ден все още се боря да разбера, защо това ми се случи - това жестоко и ужасно нещо, за което няма причина или обяснение. Не мога да ви кажа как се чувствам... ядосана съм и съм бясна", казва в интервю след публикуването на "Пустинно цвете" сомалийката.

Въпреки болката и страданието Уерис не обвинява майка си. 

"Сигурна съм, че майка ми мислеше, че ми прави услуга и във всеки случай, аз не вярвам, че имах голям избор. Това е едно общество, където човекът и жената не се ценят - майка ми просто се подчини на нормата", категорична е тя.

6 февруари е Международният ден на нулева толерантност към женското генитално осакатяване. Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на първата дама на Нигерия Стела Обасанджо. С резолюция A/RES/67/146 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. се призовава международната общност да продължи да отбелязва деня, с цел да бъдат предприети конкретни действия и да бъдат приложени конкретни мерки в борбата срещу тези практики, използвани в 17 страни от Африка и Близкия изток и признати за нарушение на правата на жените и момичетата в света. Понастоящем в света живеят повече от 200 млн. жени и момичета, които са били засегнати от тази практика. По данни на ООН само през 2021 г. 4,16 млн. момичета по света са били изложени на риск от генитално осакатяване.