В последните години Пловдив става все по-неудобен за живеене град. Проблеми с транспорта, с паркирането, с организацията на движението, мръсният въздух и липсата на зеленина се виждат от всички, докато ръководството на общината обещава и обещава. Големите инфраструктурни проекти са в застой, като дори няма яснота кога ще започнат и какво ще се случи с тях. Като паметници на корупцията и безхаберието по спирките стоят автомати за билети, за които бяха усвоени от някого милиони левове от парите на пловдивчани.

Усилено се заговори напоследък за създаването на общинско предприятие за обществен транспорт, който да е екологичен, тоест тролейбусен. Няма как да не се запитам защо общината мълчи и бездейства за загубения си тролейбусен транспорт, който беше в приватизирания „Градски транспорт”. Жиците за тролеите още висят зловещо над главите на пловдивчани и дори имаше тежки инциденти с тях. Действия обаче няма и няма и да има, защото политиците, макар и от различни политически сили, имат общи интереси. Да усвояват нашите пари!

Общината отдавна се превърна в агенция за недвижими имоти. Вместо общинските имоти в центъра да се превърнат в паркинги, включително с изграждането на многоетажни такива, те се разпродават, а парите отиват незнайно къде. Паркирането е кауза пердута за тези, които нямат гараж и живеят в центъра или в силно застроените райони на града. Общината единствено с кофа боя разчертава синя зона и им прибира парите, без да решава проблема. Защото това е дългосрочна инвестиция, която няма да доведе до лесни и бързи за усвояване пари.

Вместо да отчужди реституираните имоти, попадащи в зелени площи и детски площадки, общината разрешава плътно застрояване в града, водещо до липсата на зеленина и свободно пространство. Защото от градинки не се печели и не се прибират комисионни. А децата не са гласоподаватели, така че детските площадки не са приоритет на политиците.

Тези проблеми могат да се решат и на национално ниво чрез законодателството. В Закона за устройство на територията и Закона за общинската собственост ще се направят промени, които да задължат общините да придобият частните имоти, попадащи в зеленина и междублокови пространства, като за това се създаде специален фонд. Може да се въведе и забрана за продажба на общински имоти, докато не се осигурят достатъчен процент зелени площи и детски площадки във всеки един микрорайон. А големите инфраструктурни проекти в общините да се правят и контролират съвместно с държавата.

Стига да има желание, ще се намери и начин. Големият брой общински съветници и администрация видяхме, че не води до качество. Намаляването на броя им и насърчаване на качествените служители и работещите и разбиращи за какво са избрани общински съветници ще доведе до по-успешно управление и решаване на проблемите. За общинските съветници трябва да има и условия, на които да отговарят, защото аз лично съм се нагледала на хора, които след три мандата в Общинския съвет, дори не знаят какво пише в законодателството и не си знаят правомощията. Създават се наредби и правилници, противоречащи на законите и водещи до нов хаос в обществените отношения, като общината вместо да работи в интерес на гражданите, се превръща в рекетьор. Политиката трябва да се води в интерес на хората, а не заради материалния интерес на политиците, а българския гражданин трябва да бъде в центъра на политиката.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!