Цели 18 дни прекараха 12 момчета и техният треньор по футбол, блокирани в наводнена пещера в Северен Тайланд. Спасителната операция ангажира над 100 души, сред които много лекари и водолази. След многото дни глад, жажда, тъмнина и студ момчетата бяха извадени невредими от пещерата, а сложната спасителна операция беше следена от милиони хора по цялата земя, пише 24 часа.

Тук идва моментът да си зададем въпроса доколко са опасни пещерите в България и възможно ли е да станем свидетели на подобен сюжет като с тайландските деца. Отговорът е “да”.

България е богата на пещери. Има над 6000, които са картотекирани и продължават да се откриват още. Над половината от тях са много малки, с дължина между 10 и 50 метра, а едва 10 са пригодени за туристи. Всяка от пещерите обаче крие своите рискове, дори и тези, които са оборудвани за туристически посещения. Страната ни се намира в земетръсна зона и при силни земетресения е напълно възможно да се срутят скални части.

“Африканската плоча се движи към европейския континент и съответно ние сме на мястото точно където се срещат двете континентални плочи. Така че има доста реална опасност от земетресения при нас”, казва Александър Янев, който е председател на столичния спелеоложки клуб “Академик”. “В оборудваните пещери опасностите са сведени до минимум”, казва Янев и добавя: “Наистина опасно е, ако се влезе в необорудвана пещера. Най-реалното е хората да се загубят, а щом им свърши светлината вече нищо не могат да направят и няма възможност да излязат сами.

” Едни от най-посещаваните от туристи пещери са Ягодинската, Дяволското гърло и Бачо Киро. Те са едни от най-красивите и най-големите в България. Това ги прави и рискови за твърде любопитните и невнимателни туристи. Напълно възможно е да се загубиш в лабиринтите на Ягодинската пещера и в Бачо Киро.

“Ако човек се отдели от групата и тръгне по неосветените галерии, е напълно възможно да се изгуби в тях”, казва Александър Янев, който със своя над 30-годишен опит в спелеологията посочва Духлата като пещерата, криеща най-много опасности. С дължина от 17 600 метра и дълбочина 53 метра тя се превръща в място за 2 от големите спасителни операции, в които е участвал Александър. Едната е през 2010 г., когато група от 7 души, сред които 3 деца, са блокирани за две денонощия във воден капан.Ситуацията е аналогична с тази в Тайланд. Вследствие на проливни дъждове водата запушва прохода и групата не може да излезе без специализирана помощ. В акцията се включват багери и 60 спасители от три служби.

“При силен порой на тесните участъци се вдига бързо нивото на водата и се затваря проходът, а ако ги свари на тесен участък, направо се давят”, казва Александър Янев и добавя, че за щастие, в България загиналите в пещери са рядкост. Най-честата причина е търсенето на съкровища. Последните трагични инциденти, за които се сеща спелеологът, е варненски водолаз, който загива в пещера край Котел. Задушава се, след като му свършва въздухът, а причината да влезе в опасната пещера е иманярство.

Друга подобна ситуация е в пещера в Родопите. Двама иманяри се задушават от газовете на бензинов генератор, който използват, за да къртят скалите. “Доста случаи имаме на паднали и загубили се в пещери иманяри”, казва Александър Янев.