Изписват ли лекарите повече лекарства, ако фармацевтичните фирми им плащат?

През изминалата седмица в престижното медицинско списание JAMA бе публикувана твърде интересна статия със заглавие: "Асоциация между изписването на биологични медикаменти за възпалителни чревни заболявания и индустриалните плащания за лекарите".

Заглавието е формулирано сложно, но основната цел е да се провери дали има връзка между различни видове плащания от страна на фармацевтичните фирми и разходите за лекарства, които се поемат от Medicare (програма, чиято дейност е подобна на нашата национална здравноосигурителна каса).

Авторите на статията разглеждат разходите, свързани с две биологични лекарства за възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ – болест на Крон и улцерозен колит). Биологичните медикаменти са антитела, които се произвеждат по сложна технология, използват се често при тежки форми на заболяванията и са значително по-скъпи в сравнение с други класове лекарства за същата индикация.

Медикаментът адалимумаб е достъпен на българския пазар, отпуска се със специален протокол и пациентът не заплаща нищо за него, т.е. всички разходи са покрити от здравната каса. Адалимумаб се използва за лечение както на болест на Крон, така и на улцерозен колит.

Вторият медикамент, който авторите на статията разглеждат, е цертолизумаб. Той се използва за лечение само на болест на Крон и не е достъпен в България. В рамките на американската програма Medicare тези две лекарства се изписват от най-голям брой гастроентеролози за пациенти с ВЧЗ.

В САЩ гастроентеролозите (заедно с кардиолозите) получават най-голям брой плащания от фармацевтичната индустрия в сравнение с други медицински специалности, съобщава fibro.bg. Затова логично изниква въпросът дали плащанията от производителите на горните два медикамента се отразяват на изписването им от лекарите.

Плащанията от фармацевтичните фирми към лекарите са разделени на 3 групи:

За обучение

За храна, пътуване и настаняване

За лекции и консултантска дейност.

След статистическа обработка на данните (чрез линейна регресия) авторите установяват значима асоциация между плащанията от фармацевтичната индустрия и разходите, поети от здравноосигурителната програма.

За всеки 1 долар, който производителят на адалимумаб заплаща на лекарите под някаква форма, има повишение с 3.16 долара в здравните разходи, които се реимбурсират от системата. Същата стойност за цертолизумаб е 4.72 долара.

Същата тенденция се забелязва и когато статистическите анализи се правят само за лекари, които са получили под 5000 долара (важи и за двете лекарства), както и при лекари с над 100 рецепти за адалимумаб. Само трима лекари са изписали над 100 рецепти за цертолизумаб и данните за тях не са анализирани (поради ниска статистическа сила).

Авторите посочват няколко ограничения на тяхното проучване – възможност за грешки в информационните системи, откъдето са взели данните, наличие на замъгляващи фактори, като възраст на лекаря и местоположение на лекарската практика.

Авторите отбелязват, че техните данни показват асоциация, което обаче не означава причинност.

От друга страна с близо 28 млн. лв. са спонсорирали фармацевтични компании лекари и техните организации у нас през 2017 г. През 2016 те са 24 млн. лева, а през 2015 са 21 млн. лева.

Средствата са за подпомагане или организиране на научно-образователни събития, за регистрационни такси, лекторски хонорари, пътни и престой. 

Смята се, че около една трета от медиците у нас получават пари за пътуване за конгрес или хонорар за участие на събитие, организирано от фармацевтична компания.

Заключението е, че има асоциация между плащанията от фармацевтичните производители към лекарите и разходите за съответните лекарства, а и не само. Наблюдаваната връзка се запазва и при по-малки плащания, при лекари с голям брой изписани медикаменти, както и при различни видове плащания.