Унищожение на 150 дка гора край река Марица, асфалт на 15 дка с 1000 паркоместа, хотели, заграждения и такси за посещаването на Гребната база, застрояване…  Всичко това звучи плашещо за всеки един пловдивчанин, който няма как да не обича един от символите на града.

Тези страхове днес бяха казани на микрофон пред 100-ина души, сред които политици, изявени протестно настроени активисти и журналисти. До трибуната с микрофон излязоха Павел Начев, който често може да бъде забелязан по протести и граждански инициативи – изявите срещу правителството  на ГЕРБ, социализацията на Сахат тепе, бутането на Гарнизонна фурна. Областният управител Йордан Иванов също изрази гражданската си позиция,  а главен организатор бе юристът Атанас Бояджиев. Той също бе сред редовните участници на различни протести, а на последните местни избори бе кандидат за общински съветник от „Демократична България”. На протеста бяха още Асен Костов и представители на друга гражданска формация – „Спаси Пловдив”, а д-р Бояджиев и Любомир Чакъров  се изразяват чрез платформата „Аз обичам Пловдив”. Там бе и общинският съветник от "Демократична България" Владимир Славенски. 

Големият въпрос е защо този протест бе сега, точно днес?

Инвестиционното намерение за отдаване на концесия на Гребната база бе входирано още през 2021 година.  То бе подадено от инициативен комитет с пловдивски бизнесмени, спортни дейци и всички клубове по гребане. Идеята е те вместо Общината да изградят въпросното дублиращо съоръжения и да го стопанисват.  Именно миналата година Гребната база влезе в обхвата на имоти, които Община Пловдив има намерение да отдаде на концесия.

Във въпросната Годишна програма за разпореждане с имоти общинска собственост има десетки терени, които стоят от години с различна цел – продажба,концесия, отдаване под наем.  Така общинските служители за втора година слагат Гребната база за концесиониране.

Тук вече е и спорният момент – дали в действителност този обект трябва да се отдава на концесия, или Община Пловдив да продължи да го управлява.  При всички положения подобно намерение трябва да се коментира и дискутира сериозно преди да се пристъпи към него – независимо дали ще го прави Община Пловдив или дава на външно юридическо лице.

Какво трябва да се направи, за да се изгради втория гребен канал?

Пречките пред изграждането на втория гребен канал са твърде много и към момент е абсолютно невъзможно обектът да се даде на концесия.

На първо място има терен от 11,5 дка, който е частен и се намира точно върху обхвата на бъдещото съоръжение.

През 2019 година Община Пловдив започна стъпки за закупуването му. Той бе  собственост на "Пловдив Рийч", което бе в активите на британското дружество „Люис Чарлс  - София Пропърти Фънд България”, което през 2006-а година направи голяма заявка за силно присъствие на българския имотен пазар, като се говореше за инвестиции от над 50 млн. паунда.  След това обаче дружеството затъна в дългове и бе обявено в ликвидация.

Тогава стана ясно, че големи строителни фирми са предлагали сериозни суми за закупуването на имота, чиито характеристики позволяват строителството на жилища и други големи сгради. Въпреки офертите, от частната фирма са предпочели да  го дадат на Община Пловдив.

Решението трябваше да се гласува през Общинския съвет, като  да се платят 1,35 млн. лева на собствениците на имота. Това така и не се случи. Идеята тогава бе дори да не се изгради втория гребен канал, Общината да притежава имота, за да не се случи бъдещо застрояване на него.

Проектът за Втори гребен канал

Изграждането на дублиращото съоръжение бе необходимо, за да може Пловдив да продължи да бъде домакин на големи първенства в следващите години. Последните световни и европейски състезания бяха компромис от Световната федерация ,като в бъдеще без съоръжението няма да може да сме домакини на такъв тип състезания.

Още през 2012 година Община Пловдив възложи на две фирми да направят проект за Втория гребен канал, както и цялостна екологична оценка. Сумата бе над 200 хиляди лева.

Концепцията бе  за минимална намеса в средата, както и извън състезанията да бъде притегателно място за пловдивчани.

Така се роди проектът за „Екопарк Марица”, който е от две части – лесопаркът на 655 декара западно от Гребната база и дублиращото съоръжение. През 2018 година бившият кмет Иван Тотев реши да направи първия проект – за залесяването на 655 дка, които да са нов бял дроб на Пловдив със засаждането на 14 000 дървета. Именно това трябваше и да е т.нар. компенсаторно залесяване ,ако се изгради дублиращия канал.

С обявяването на намерението за лесопарка, еколози започнаха да жалят екологичната оценка на „Екопарк Марица”, включително и  Втория гребен канал. Община Пловдив и РИОСВ спечелиха всички дела за екооценката.

Самото залесяване на екопарк Марица обаче блокира от администрацията, като TrafficNews писа за проблема преди седмица.

Изграждането на новия най-голям пловдивски парк се заби в бюрократична брюкселска спиралаНаправата на лесопарк на 655 дка край Гребната база се очаква с европейски финанси, но никой не знае кога

Вторият етап от „Екопарк Марица” – дублиращия гребен канал - включва 105 декара водно огледало, 37 островчета за загнездяване на редки птици.   Нови алеи, зони за риболов, мини голф, зелено училище. Единствените постройки там са хамбари, в които да се държи техниката за поддръжката – няма паркинги, няма хотели, няма строителство.

През 2018 година дори бе направена първа копка на обекта, която обаче бе повече от символична, тъй като нито имаше средства, нито имотът бе придобит от английското дружество. 

В този смисъл днешната акция е по-скоро много шум за нероден Петко, разбира се, обаче и Община Пловдив вдигна топката със слагането от раз на  концесията на Гребната база, без да има широка дискусия.  Подобни акции ще стават все по-чести с наближаването на местните избори, които вече и чукат на вратата.  Управлението на Община Пловдив ще е основната мишена за всеки един потенциален кандидат, а подобни действия и/или бездействия още повече ще улесняват подобен тип протести.