Парк Корминеш край Челопеч събра стотици любители на тежкия саунд за второто, така дългоочаквано и отлагано, издание на Wolf Fest.  В рамките на два дни, на 8 и 9 юли, метъл феновете се насладиха на някои от най-големите имена на сцената на тежката музика.

Спънки и предизвикателства пред организаторите не липсваха. Сякаш специално за феста небето беше решило да се отвори и на парка се изсипа проливен дъжд. Технически проблеми не позволиха на българските участници, Конкурент и Drive your life, да стъпят на сцената.  Накрая, като за капак, два дни преди концерта, Covid тръшна двама музиканти от Phil Campbell and the bastard sons. И по спешност на тяхно място от съседна Гърция пристигнаха Full House Brew Crew.

След тях на сцената се качиха WolfHeart, които не случайно отбелязаха факта, че „за първи път им се случва да видят публика с чадъри”. И да, имаше такива фенове, които искаха  да гледат своите любимци, но все пак някак трябваше да се предпазят и от литрите дъжд, които се изсипваха над тях.

Вокалът на хедлайнерите Amorphis, Томи Йотсен пък се пошегува с публиката, като попита „Как е там долу, освен мокро и студено”, въпреки че по време на тяхната изява дъждът почти спря. Положителни емоции, обаче също не липсваха. Култовите финладци се представиха, като може би , най-професионалната бадна на феста. Представиха 4 парчета от новия си албум Halo, но не пропуснаха да подарят на феновете си и любимите им хитове като Silver Bride, Death of a king, The bee, Black Winter Day и Hause of Sleep. Специално за българската публика, музикантите бяха подбрали  сет с продължителност около час и 20 минути.

Немски спийд, шведски дуум и норвежки блек разтърсиха феновете през втория ден.

Подгряващите Gwendydd бяха първото българско присъствие на сцената. А Urban Grey, отново наша банда, заформиха първия moshpit в  публиката.

След тях забиха немците Grave Digger. Вокалът Chris Boltendahl и легендарният басист от Running Wild – Jens Becker поведоха бандата към едно изкъртващо шоу с някои от най-известните им хитове като Lionheart, Lowbreaker, Excalibur, Rebellion и Heavy Metal Breakdown.

Безспорният фаворит на фестивала станаха шведските легенди и бащи на дуум метъла като стил – Candlemass. Това е второто им гостуване на българска сцена, но този път бяха с първия си вокал Johan Langquist, което определи и сета им. Първият им албум, дал име и на един цял под жанр, Epicus Doomicus Metallicus беше изсвирен почти целият. Култовите парчета като Mirror Mirror, Bewitched, Under the Oak, Crystal Ball, Demon's Gate, Dark Reflections потопиха всички в тежко дарк усещане, което завърши в самотата на Solitude.

Поетата от Candlemass емоционална скала беше задълбочена до гробовно отчаяние и демонична обсебеност с появата на хедлайнерите Mayhem. Норвежките блек титани сковаха публиката с изключителната окултна постановка на своята изява.

Адската узурпация на бандата беше изградена в три действия:

Действие 1 - Falsified and Hated; To Daimonion; Malum; Bad Blood; My Death; Voces Ab Alta;

Действие 2 – Freezing Moon; Life Eternal; Buried By Time and Dust; Pagan Fears;

Действие 3 - Silvester Anfang; Deathcrush; Chainsaw Gutsfuck; Carnage; Pure Fucking Armageddon

В първата част блек божествата бяха наблегнали на по новите им неща. Докато втората – напълно посветена на най-класическия им или въобще най-класическия албум в скандинавския блек и в блек  метъла като цяло – „De Mysteriis Dom Sathanas” 94. Третото дейсвие стъпи върху мини албума Deathcrush от 87г.

И така, Mayhem, който по правило се изписват the true Mayhem, защо ли, сложиха умопомрачителен финал. Не случайно бяха последната група за тазгодишното издание Wolf Fest – Вълчата пътека.

Празнична заря отбеляза същински край на фестивала, която сякаш помогна на феновете да се опомнят след толкова разтърсващо душата метъл приключение.

 

 

 

 

 

 

 

 Снимки: Facebook - ZRock