Уникалната скулптура от над 7506 варела, която се издига над езерото Сърпентайн в лондонския Хайд парк, е поредната голяма провокация към публиката на артиста с български произход Христо Явашев-Кристо. Инсталацията "Мастаба" е част от изложбата на Кристо и покойната му партньорка Жан-Клод в британската столица, която включва скулптури, рисунки и снимки от последните 50 години. Тя е подредена в галерия "Сърпентайн" и представя и част от миналите му проекти.
 
Инсталацията е с формата на пресечена пирамида като древноегипетска гробница. Творбата е висока 20 метра, широка е 30 метра, дълга - 40 метра. Теглото ѝ е 500 тона и покрива около 1% от общата площ на езерото. Арт инсталацията в лондонския Хайд парк е умалена версия на оригиналния проект от 1977 г. на тандема Кристо и Жан-Клод. Те решават да издигнат край Абу Даби конструкция от общо 410 000 разноцветни варела, струпани един върху друг, като мозайка. Вдъхновението им идва от ислямската архитектура. Ако се осъществи този проект, той би бил единствената постоянна творба на тандема.
Той има различни вариации на тази гигантска инсталация "Мастаба"  в творчеството си. Тази, която е експонирал в езерото Сърпентайн, е много забележителна, присъствена. Разликата с инсталацията "Плаващите кейове" е, че там всеки можеше да я докосне, да си вземе парченце от плата. Докато тук, той определя творбата си като най-голямата плаваща скулптура, правена в света, разказа галеристът Веселина Сариева, която бе в Лондон още в деня на откриването на "Мастаба".
 
 
Изложбата с плаващата скулптура в Сърпентайн ще могат да бъдат видяни до септември.
 
Кристо има забележителна творческа биография и Пловдив е част от нея. В града под тепетата световният артист разкрива таланта си още в ранните си години. Как Кристо и семейството му се озовават в Пловдив?
 
Деветосептемврийските събития от 1944 г. слагат край на просперитета на семейството. Старата фабрика на фамилия Явашеви в Габрово „Химия и индустрия” е национализирана. Тя се управлява от майката Цветана. В същото време бащата Владимир е работил в друго предприятие в балканското градче. Нещо повече - заради обвинение в саботаж бащата попада в затвора. 
Въпреки неблагонадеждното (според новата власт) минало Владимир Явашев е поканен в Пловдив, за да спасява производството на закъсалото държавно предприятие "Марица".
 
Ето какво разказва пред Димитър Стайков ("Страданията и възторзите на Крикор Азарян") големият театрален режисьор Крикор Азарян, който учи с Кристо Явашев в Първа мъжка гимназия под тепетата:
 
"При едно от изключванията попаднах в един клас с Жоро Божилов-Слона, също изключен. В същия клас беше и Христо Явашев. Много ме впечатлиха портретите, които правеше на съученици и учители. Сходството с оригиналите беше поразително.
 
Мислех, че това е изкуството на истинския и единствен художник. Имахме стенлист в класната стая и Явашев  всеки ден закачаше на него портретите си. Аз дразнех Жоро Слона, натяквах му, че не е истински художник – я да види какво прави Христо Явашев." 
 
В ранните си творчески години световноизвестният художник прави първите си стъпки в театралното изкуство точно под тепетата - в Кукления театър в Пловдив. Артистът помага в създаването на сценографията на две представления - политически сатири, които предизвикват интереса на публиката. Годината е 1952-а, а куклениците под тепетата творят малки революции с  "Тито строи социализъм" и "Лудите от Вашингтон" на режисьора Димитър Пунев. Сценографията е на Борис Ахчийски, който кани като помощник не някой друг, а Христо Явашев  -Кристо, по това време студент в Академията. 
 
Кристо има интерес към кукленото изкуство още от детските си години. В родното Габрово той и приятелите му разигравали театър с малки фигурки, изработени от тях. Сред детската театрална тайфа е и художничката Дора Бонева. Години по-късно, гледайки проекта на Явашев за Пон Ньоф, тя си спомня за кукления му период.
 
Днес пътят на Кристо е далеч от родината и макар мнозина да се чувстват обидени от скъсаната връзка с България, много повече са тези, които се възхищават на изкуството му. Нещо, което прави целият свят.
 
Почитателите му у нас следят световните му проекти, а след дни - на 28 юни, в София има премиера и на книгата „Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове“. Тя е плод на дългогодишния интерес на журналистката Евгения Атанасова-Тенева, която документира проектите „Портите“ в Сентръл Парк и „Големият въздушен пакет“ в Оберхаузен. През 2016 година тя е част и от международния екип на „Плаващите кейове“, където работи и води ценни разговори с твореца. Именно край италианското езеро Изео се ражда идеята да разкаже в отделна книга за този проект, макар че продължава да събира ценни свидетелства и за бъдещата автобиография на Кристо, която подготвя. В новата книга за всеки ден от живота на Плаващите кейове е отделна история, сглобена от множество малки случки. Колективният спомен включва разказите на шофьорите на автобусите, на машинистите на влаковете, на полицаите на пропускателните пунктове, на чистачите, продавачите на сладолед, на служителите в общината. Своите кейове имат и капитанът на ферибота, дядото с рибарска лодка от острова, семейството, чието дете проходи върху платформата, бабите на пейките, покрай чиито врати минава златистата драперия. Всеки ще помни специалното нещо, което му се е случило един път в живота.
 
„Искам да дам на читателите повече разбиране за Кристо. Години наред се удивлявам, когато и интелигенти хора ме питат например - „Защо не говори български?“. Тази книга разказва за конкретен проект, но от нея ще си отговорите и на този въпрос и на много други, както творчески, така и човешки. Сигурна съм, че заглавието няма да е интересно само за хора, които обичат изкуството. В книгата разказът за изкуство не е на първо място, защото произведенията на Кристо съдържат в себе си много повече от обичайните представи за арт творба. Това би могло да бъде и история за реализирането на едно смело бизнес начинание и  новаторска инженерна работа“ – споделя Евгения Атанасова-Тенева. 
 
 
 
Снимки: Соня Култуклиева, Фейсбук