Неее, няма да ви разказвам за надпреварата с бикове по улиците на Памплона, макар че темата е свързана. Там вече трети ден се търчи пред рогати животни, че и първите пострадали се отчетоха. За модифицирания вариант на фиестата ще ви говоря. Дения, област Валенсия, на брега на Средиземно море с начало всяка втора седмица на юли. Там ви пренасям.Тукашните са изявени купонджии и доскоро държаха световното първенство по брой фиести на година. Та и празникът на баските намира място в календара им, при това още преди над 200 години.

Религиозната тема е свързана с отдаване на почит към Светата кръв, светската - с годишния празник на града. Акцентът е пускане на бикове и крави по централните улици на града. Целта - животните да бъдат отведени до временната арена, която е с една реална и една въображаема половина - морето. Кулминацията пък е избутването на животно във водата. Главните улици на градчето заприличват на зона с градски боеве, така са опаковани с дървени заграждения и решетки. Час, час и половина преди пускането на животните от клетките, въпросните заграждения вече не се виждат от народа, насядал върху летвите, за да се проследи гонитбата.

Резон има, файда - само за тези, които са най на високо или на опасната ниска първа линия. За останалите, ако успеят да си намерят пролука, емоцията се изразява в познатото на тенис запалянковците рязко завъртане на главата от едното рамо към другото. Трисекундно мярване на някой крак, ръка, развята червена кърпа и част от животно. Това е. Който не види нищо, после зяпа клипчетата, направени от онези, на високите места. И се радва, че нито едно животно не е пробило загражденията и не е повлякло лавина от хора, че и това се е случвало.

Точно в 19.30 топовен гърмеж откъм морето дава начало на тичането. Смелчаците не са чак толкова много, колкото сте виждали в Памплона, теренът е сравнително свободен, така че и ранени има рядко. Хора и животни притичват близо двукилометровото трасе, съпроводени от удари по барабани, наздравици с ледени бири и окуражителни викове на поне десетина езика. При достигането на арената започва истинското надлъгване или ториране. Примамването на всяко животно да скочи във водата се отчита като победа за двуногите. Обикновено много повече са пльосналите се във водата тореариращи, но това не е нещо, което се смята за загуба.

Логиката тук се губи, но пък и едва ли някой я търси, когато термометрите на арената удрят 40 градуса. Линейките са повече от задължителни, тъй като именно по време на тази странна корида са най-честите намушквания от бикове, падания, нагълтване с морска вода, челни сблъсъци с металните ограждения на арената… Както и заради припадъци, предизвикани от коктейла слънце, емоции плюс  алкохол. Към падналите във водата животни обикновено тръгват две лодки. Замята се ласо, с малко късмет и повечко опити се надява на рогата и по този начин бика или кравата биват издърпани на сушата. Няколко организации почти всяка година подават жалби срещу организаторите на фиестата в Дения, тъй като нерядко има случаи на удушени от въжето животни. Към останалите изредени прегрешения са ръчкането с прътове, ритниците и дърпането за опашките. Засега жалбите висят без отговор.

Но и за недолюбващите подобни занимания с животни градът предлага десет дневни 24-часови улични забавления: концерти, танцови спектакли, дискотеки на открито, религиозни шествия, театрални изпълнения, гастро турове, че и футбол… Местните шовинисти казват, че фиестата “Bous a la mar” не само е тръгнала от Дения, но и може да се изживее истински единствено тук. В останалите 3-4 градчета, където можело да се види нещо подобно, се предлагало слабо копие на оригинала.

Така или иначе първите седмици на юли са със силно биково присъствие по улиците на градовете в почти цяла Испания. Жертви падат и от двете страни. Забавляват се само двуногите участници, та макар и да важат с пълна сила думите на класика Калеко Алеко: “Който оцелее, отива на работа”. Те, испанците, и без това предпочитат фиестата пред работата. Макар и цената за айляка да е минаване през спешния кабинет или престой в болницата. За смъртните случаи не ми се говори.

И малко история.....

Връзката с Хемингуй и Памплона Фиестата с подкарването на биковете към арената започва през ранното средновековие, когато католическите крале са отвоювали земите от маврите. За много селища гладът е бил ежедневие и яденето на месо се е свързало с празника на родното им място, веднъж годишно. С нарочените за жертва и всенародно угощение животни вероятно се е торирало, дали се е правело така, както е и днес, за това източниците мълчат. Споменават обаче, че по-смели /и гладни/ мъже започват да тичат пред животните в опит да спечелят повече храна за семействата си. В края на 16-и век празникът Сан Фермин започва да добива форма и се разпростира от Памплона към останалите селища в Испания. Този, който дава популярност на празника обаче, е Ърнест Хемингуей.

Има две истории за това. Едната, разказана от защитниците на фиестата, води до извода, че писателят толкова е бил очарован от смелостта и куража на памплонци, че ги е увековечил в романа си “И изгрява слънце” /“The Sun Also Rises”/. Втората версия се опира на твърдението, че при първото си посещение в Памплона през 1023 г. Хемингуей вижда само снимки. На фотосите са запечатани леко раздърпани маври, с неособено интелигентни и определено гладни физиономии, които тичат пред бикове. При следващо пътуване се предполага, че Хемингуей е наблюдавал и на живо т.нар. el encierro /затваряне на биковете/. Използва въображението си и придава на това събитие романтичен привкус. Каквато и да е била истината, благодарение на него през юли и в първите дни на август призиви като: “И нека тичането започне сега” се чуват от всички краища на Испания.

Десислава Хаджиева, TrafficNews.bg

*Автор на текста е пловдивската журналистка Десислава Хаджиева, която е работила в различни национални и регионални български медии. От  9 години живее и работи в Испания.