Раднево – втората Катуница! Това заглавие избраха много от медиите, които отразяват безредиците в малкото градче. Правят се паралели – Цар Киро – Калчо, рокерската подкрепа, футболните агитки, атаката срещу циганската махала, стълкновенията с жандармерията. Да, на пръв поглед събитията действително се развиват като тези през септември 2011 година, когато смъртта на двамата младежи в Катуница  постави началото на верига от събития, заради които в Пловдив и София избухнаха бунтове. Дебатът, съпътстващ както тогавашните, така и сегашните събития, е дали в основата си конфликтът е етнически или социален.

Той, разбира се, е и етнически - интеграцията на ромите в България е само мантра на политиците и нищо повече, и социален – тъй като ромите очевидно имат повече права, отколкото задължения като граждани на републиката. Но далеч не е само това. Както преди 5 години, така и сега конфликтът роми – българи е само искрата, необходима на определени политически сили да дестабилизират страната. Смъртта на Ангел, прегазен на улица в Катуница бе случайна, макар и предизвестена. Цар Киро и фамилията му дерибействаха необезпокоявани години наред, закриляни от хора на високи позиции във властта. Бе въпрос на време духът да излезе от бутилката. Спонтанен бе и протестът на следващия ден, когато десетки хора от селото излязоха да кажат „Стига“. Но в последвалите събития – нощните палежи на къщите на Рашкови, погромите от футболните агитки, нямаше нищо случайно.   

Побоят над тримата младежи в Раднево също може да бъде причислен към случайните, но предвидими събития. Циганските общности в малките градчета стават все по- големи и по- компактни. Тормозът и наглостта са голяма част от представителите на етноса са огромни! По тези места българите вече се чувстват като черни по време на апартейда в ЮАР. Властта флиртува с ромите, защото по време на избори те са сигурния процент гласоподаватели. Въпросната фамилия на Сурай тероризирала квартал "Кантона" се е занимавала с търговия на наркотици. Със сигурност се е занимавала и с купуване на гласове. Проблемът е не само в циганското население, а най-вече в партийните централи и власти, които толерират циганските босове, защото им плащат съответния процент от търговията с дрога, проституцията, телефонните измами и просията и най-вече са незаменим фактор в печеленето на избори.

Полиция и прокуратура си затварят очите за по-незначителните престъпления, за да не разрушат крехкото статукво. „Българите само бачкат, плащат данъци и осигуровки и гледат да се приберат по светло. Данъци и осигуровки, за да има за рома на банкомата“ пише коментатор. Иначе как да си обясним факта, че целият град знае, че Сурай (Калчо) върти търговия с дрога, а той е на свобода. Или пък, че в махалата никнат като гъби незаконни къщи и магазини, които оцеляват при всяка следваща власт. По същия начин както си обясняваме  имената на висши полицаи и митничари в тефтерчето на Цар Киро и последвалото неглижиране на случая.

Да, очевидно сблъсъците в Раднево не са нито случайни, нито спонтанни. Опитът в Катуница през 2011 не успя, но последвалите януарски бунтове през 2013-та срещу сметките за ток, изиграха своята роля. Със сценария в Раднево се сондират обществените настроения и се вдига градусът на напрежението  в националистическите формации. Управляващите обаче също не са невинни, защото бумерангът на  равнодушието /платено или безплатно/  към ситуацията в малките населени места, се връща към тях.  Предизборните заигравки с ромите в краткосрочен план може и да изглеждат като печеливш ход, но в бъдеще те ще се превърнат в капан.

Вероятно някой смята, че изправяйки едни срещу други озверели роми срещу озлобени нацита, ще ангажира до толкова общественото внимание, че никой да не забележи поредния банков обир, нагласените държавни поръчки,  корупцията, лобистките закони. Дали ще се окаже прав?

Парашкева Иванова, TNS.bg