България блесна сред останалите европейски страни като държавата, успяла да постигне най-голям спад на емисии от парникови газове. Данните се отнасят за второто тримесечие на 2023г., когато вредните газове, отделени от икономическа дейност в Европейския съюз възлизат на общо 821 милиона тона. Това представлява спад от 5,3% (за ЕС) в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., когато емитираните газове са били 867 милиона тона.

Емисиите на парникови газове намаляват в 21 страни членски на съюза. Най-голямо намаление на емитирани парникови газове е регистрирано в България, където то е спаднало с близо една четвърт (-23,7%). Следва Естония със спад от 23,1% и Холандия - 10,3%. 

Тази информация идва на фона предупреждението на Европейската служба за климатичните промени "Коперник", чийто доклади определиха 2023г. като най-топлата за последни 125 000 години.Средната световна температура пък е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2011-2020 г. е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Европейският съюз непрестанно се опитва да прокарва нови политики за редуциране на вредното въздействие от икономически и човешки фактори, отговорни за глобалното затопляне. 

На този фон обаче шест страни са регистрирали увеличение. То е най-високо във Малта, където се отчита ръст от 7,7%. Следват Латвия (+4,5%), Ирландия (+3,6%), Литва (+3,0%), Кипър (+1,7%) и Хърватия (+1,0%). Това сочат данни на тримесечните оценки за емисиите на парникови газове по икономически дейности, публикувано от Евростат. Агенцията отчита още, че секторите с най-голям въглероден отпечатък са „производство“ (23,5%), „домакинства“ (17,9%), „електричество, доставка на газ“ (15,5%), „селско стопанство“ (14,3% ), следван от „транспортиране и съхранение“ (12,8%).

В сравнение със същия период на миналата година емисиите са намалели в 6 от 9 икономически сектора, като най-голямото изменение е регистрирано при „разпределение на електричество, газ” (-22.0%). Ръст на емитираните газове обаче има в сектора на транспорт и съхранение, където увеличението е с близо 2 на 100.

До постигане на целта на ЕС обаче още доста път остава да бъде извървян. По данни от 2019г. заедно страните членки заемат четвърто място в света по емисии на парникови газове след Китай, САЩ и Индия. Според законодателния акт за климата на съюза до 2030г. парниковите газове трябва да спаднат с 55% спрямо 1990 г., а до 2050 г. трябва да се постигне нулев отпечатък.

Отразява ли се зелената икономика на икономическия растеж на страните?

За периода, в който 21 държави отчитат спад във вредните емисии, брутният вътрешен продукт на Европейския съюз остава стабилен, отчитат данните на Евростат. Регистрирана е почти незначителна вариация от +0,05% в сравнение със същото тримесечие на 2022 г..

Прави впечатление, че Малта, Хърватия, Кипър и Литва, за които се отчита ръст на въглеродния отпечатък, са регистрирали и по-висок БВП. Увеличението е съответно между 0,7% и 3,9%.

10 държави, представили се добре с намаляване на вредните газове обаче, са регистрирали спад на брутния вътрешен продукт (Естония, Унгария, Люксембург, Швеция, Австрия, Чехия, Полша, Финландия, Германия и Холандия).

Има обаче и добър пример - Италия запазва своя БВП, като същевременно намалява своите емисии на парникови газове.

А България, Дания, Франция, Белгия, Словения, Словакия, Португалия, Испания, Румъния и Гърция успяват едновременно да отчетат спад на вредата от икономическия и човешкия фактор, като отчетат увеличение на брутния си вътрешен продукт.