Без биене на камбани двама народни представители вкараха проектопредложение за неутрализиране на свободното предлагане на апартаменти и стаи през онлайн платформи като Airbnb и Booking. Задължителна категоризация като туристически обект за всички места за настаняване, вместването им в регистър и предвиждане на сериозни санкции за нарушителите - това са основните акценти от предложението за изменение на Закона за туризма.

За целта се предвижда следната промяна на алинея 2 от чл. 113 и създаване на нова алинея 3: 

(2) Хотелиерство може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон: в апартаменти за гости, когато те не са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда; в къщи за гости и стаи за гости, когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. 

(3) Онлайн могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят.

Това на практика значи пълно ограничение на свободното отдаване за краткосрочен наем на лични имоти, като се забранява ако обектът не е категоризиран като място за настаняване, той да бъде предлаган онлайн. Евентуалното приемане на такива правила ще засегне близо 4000 собственици на обекти в България, от които над 300 само в рамките на Европейската столица на културата за 2019 - Пловдив. Те ще трябва да заплащат регистрационни такси, да отговарят на специфични изисквания, а дейността им да бъде регулирана. 

Промените са вкарани тихомълком между първо и второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г от депутатите Валери Симеонов и Менда Стоянова, като така се избягва широк обществен дебат, както и двукратното гласуване на законовите изменения. 

Предложението стига и още по-далеч като предвижда големи финансови санкции - от 500 до 10000 лева при първо нарушение и 5000 до 15000 лева при второ нарушение. Най-грандиозната предвидена мярка обаче е спиране на достъп до онлайн платформи, в случай че позволяват предлагане на некатегоризирани обекти от типа апартаменти и къщи за гости. 

За тази цел в чл. 176 се създават алинеии 5 и 6 и нов чл. 231:

„(5) При системни нарушения по чл. 231, ал. 1 министърът на туризма подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Министерството на туризма в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

(6) Органите по чл. 171, ал. 1, т. 2 и 4 уведомяват министъра на туризма в случаите на системни нарушения по чл. 231, ал. 1.“

„Чл. 231. (1) Който предлага туристическа услуга или допуска включване в електронна платформа на некатегоризиран туристически обект по чл. 113, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв., независимо от наказанията по чл. 206.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция - от 10 000 до 15 000 лв.

Мотивите на двамата депутати за подобни рестриктивни действия върху дейността от една страна на наемодателите, а от друга страна на онлайн платформите, са изказани като солидарност към останалия туристически бизнес, както и за осигуряване на правата на потребителите. 

"Целта на предложените изменения и допълнения не е да се ограничат продажбите чрез електрогшите платформи. Напротив, многообразието в туристическото предлагане е важно условие за атрактивността на туристическата дестинация, но е безусловно необходимо да се създадат условия и предпоставки за задължително спазване на законодателството в икономическата дейност, в частност в сферата на туризма; да се осигури равнопоставеност на различните доставчици на туристически услуги; да е налице възможност за проследимост на икономическите резултати; да има гаранция за удовлетвореност на потребителите", пише в предложението. 

В Закона за туризма съществува изискване за категоризация на местата за настаняване, в т.ч. апартаментите и стаите за гости, които като места за настаняване от клас Б, се категоризират от кмета на общината. На категоризираните места за настаняване се издава категорийна символика, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. Така мястото за настаняване „се легитимира“ както пред потребителите на услуги, така и пред другите доставчици на подобни услуги, а също и пред органите, компетентни да съдействат за спазване на обществения ред.

Категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствието им с минимални задължителни изисквания към местата за настаняване, разписани в Наредба като подзаконов нормативен документ. Тези разпоредби кореспондират с приетата стратегия за развитие на туризма, както и е местните политики в различните общини. Категоризираните места за настаняване се вписват в Националния туристически регистър и чрез него са задължителни участници в Единната система за туристически информация (ЕСТИ).

Ако промените бъдат приети, наемодателите и онлайн платформите ще разполагат с тримесечен срок от влизането в сила на закона да приведат дейността си в съответствие с новите правила.