Руски военни поискаха прошка от украинските деца. Това се случи в малко село в околностите на Киев. Преди да бъдат изтеглени, те оставят съобщения за учениците. Историята разказва белгийският журналист Бруно Бекман, който предава за БНТ от Украйна от началото на войната.

Катюжанка е селце до Киев, което войната не е подминала. Повече от месец руски военни части са в селото, а жителите му живеят в ужас. Това е основното училище.

На 28 февруари руските военни части окупират село Катюжанка. Командването е настанено в местното училище. И преди да си тръгнат на 31 март оставят послание за учениците, което да прочетат, когато се завърнат в училище.

По време на войната в класните стаи няма и следа от учебна атмосфера.

"Тук бяха щабът и свързочниците им. Бяха много, страшно много. В целия двор бяха автомобилите им", разказва Татяна, домакинка в училището.

Следите от руснаците в класните стаи са видими, а на една от черните дъски са написали следния текст:

"Деца, извинявайте за безпорядъка. Опитвахме се да опазим училището, но имаше обстрели. Живейте в мир, пазете се и не допускайте грешките, които направиха възрастните от Украйна и Русия - един народ!!!
Мир, братя и сестри!"

А на съседната дъска им пожелават успех в учението и пишат още:

"Войната ще свърши и Вие ще възстановявате Родината си. Бъдете справедливи и честни един към друг, подавайте ръка на всеки в нужда. Надяваме се да бъдем задружни. Станете доктори, инженери, учители - те пазят мира. Бог да Ви пази и още веднъж - извинявайте, че бяхме заели училището.
Руснаците".

На една от черните дъски пише "Мир на вас, братя и сестри украинци!" и името на войника, а на друга "Смърт на бандеровците" - думите, с които руската пропаганда оправдава войната. Сега Татяна, както и всички в селото, са си отдъхнали. Дошли са украинските военни, а руснаците вече ги няма"

"Криехме се у дома или в бомбоубежището. Има голямо бомбоубежище, в което се събират много хора. Там имаше и много деца, имаше и бебе на 5 месеца и друго на месец и половина, общо 40 деца и много възрастни", споделя още Татяна, домакин в училището в Катюжанка.

Татяна и всички в Катюжанка живеят с една мисъл: Руснаците вече няма се върнат. Но животът още дълго няма да е същият, какъвто е бил преди войната, разказва белгиецът.