Големият български алпинист Боян Петров е изкачил връх Шиша Пангма, по склоновете на който изчезна миналата пролет и така и не бе открит. Такава е версията доцент Сандю Бешев, описана подробно и в книгата му „България на крачка от Хималайската корона“, която официално представи снощи при голям интерес в Природонаучния музей в Пловдив. 20-ото произведение на човекът с енкциклопедични познания в областта на родния и световния алпинизъм стана достояние на публиката навръх рождения ден на Боян Петров и е издадено в негова памет. Шиша Пангма е единственият осемхилядник, който липсва в българската колекция от световните върхове първенци. Самият Боян Петров успя да покори 10 от 14-те. Или може би 11…

Ето какво пише в книгата си доц. Сандю Бешев в подкрепа на теорията си, че Боян е стъпил на Шиша Пангма:

Може би ще бъда много смел в предположенията си, но от всичко, което изслушах, прочетох и прегледах в тези 10-12 дни, допускам, че това, което сее случило с Боян е станало на път към базовия лагер и то след едно успешно изкачване на върха. Жалко, че той нямаше в себе си сателитен телефон, за да ни уведоми за това. Ето и това, което ми дава основания за моите предположения:

На 29 април, 2018 година цялата група започва решителния щурм. Нагоре Боян се движи сравнително по-бързо от останалите алпинисти и значително се откъсва напред, като на 2 май той нощува на лагер на лагер 3 /7500 метра/, а другите – в лагер 2 /7100 метра/. На 3 май денят започва при сравнително добри атмосферни условия. Боян напуска палатката си и тръгва към върха още в полунощ. В същото време групата от лагер 2 тръгва към лагер 3. Нейната цел в този ден е достигането само до лагер 3 и те тръгват доста по-късно, отколкото Боян. Когато групата достига трети лагер, намира спалния чувал и палатката на Боян отворена с малко сняг в нея. Тук ще отворя скоба и ще поясня, че никой алпинист, тръгнал на последен щурм, не взема със себе си нито палатка, нито чувал, защото след изкачването на върха той трябва да слезе до щурмовия лагер и най-малкото – там да пренощува.

Когато втората група достига трети лагер, времето се влошава и тя решава да се върне обратно. Какво би трябвало да е направил до това време Боян? От полунощ до следобеда, когато групата се връща, той е разполагал с 14 часа – време, което би било достатъчно за достигане до върха и връщане в щурмовия лагер 3. Да си вземе палатката и спалния чувал, може би да си сложи инсулиновата инжекция и да поеме надолу. Времето обаче вече се е влошило много. Боян не се завръща в базовия лагер и на следващия ден и това поражда тревога, впоследствие се стига и до обявяването на неговото изчезване. Тук ще припомня думите на знаменития италиански алпинист Райнхолд Меснер, според който разстоянието от Централния до Главния връх на Шиша Пангма не представлява особена техническа трудност(, която да създаде проблеми на алпинист като Боян Петров.

По информация на вече сформираната спасителна група снежната покривка за това време се е увеличила с 20-25 см. Факт, който е предпоставка за образуване на „лъжливи мостове“ над ледените пукнатини. В настъпилата умора, влошената видимост и нестихващата все още стихия е възможно той да е попаднал в някой от ледените капани. Тук отново ще спомена думите на великия Райнхолд Меснер: Било е време, в което ръцете си виждаш, а краката – не.

Следя развитието на българския и световния алпинизъм, най-вече изкачванията в Хималаите и Каракорум, и не помня толкова дълго – 10-12 дни да е продължавала „хималайската стихия“. Склонен съм да считам, че Боян е станал жертва на това съвпадение. А що се отнася до изказаното ми мнение за успешно изкачване на върха, ще се разбере, ако някога тялото му бъде открито. Фотоапаратът, както и часовникът му, който отчита всеки момент на каква височина се е намирал, ще покажат дали на 3 май, 2018 година България е станала притежател на Хималайската корона. Може би вече я имаме, завършва коментара си до. Сандю Бешев.

В книгата си, посветена на българските експедиции до осемхилядниците, авторът описва ред други интересни и любопитни истории. Като онези на русенския алпинист Иван Томов, който оцелява по чудо по време на касапницата, устроена от ислямисти в базовия лагер на Нанга Парбат, при която са безцеремонно застреляни 10 алпинисти, а Иван оцелява, защото се намира нагоре по маршрута. Или моментът, в който, катерейки отново Нанга Парбат с Боян Петров, се разболява от белодробен отток и Боян го спасява след мълниеносна сателитна кореспонденция с д-р Любомир Младенов от НСА.