Как влияят различните части от деня на способността за запомняне? Мъжкият или женският пол е с по-добра памет и реакции при стрес? На каква възраст мозъкът най-лесно съхранява информация? Това са част от въпросите, на които търси отговор ново проучване, проведено в Испания, в което взе участие и д-р Дарина Димитрова, гл. ас. в Катедрата по фармакология и клинична фармакология към Медицински факултет на Медицински университет - Пловдив.

Д-р Димитрова бе на едномесечна специализация в университета в град Мурсия благодарение на проекта ДОКТОРАНТ 2, чрез който общо 64 докторанти, постдокторанти, млади учени и преподаватели повишиха капацитета си за научноизследователска дейност. Експериментът е изследвал поведенческите реакции на гризачи – мишки и плъхове, и е проследил как циркадният ритъм влияе върху тяхната тревожност и памет в периода на подрастване, предпубертет и пубертет. Проведен е под научното ръководство на проф. Попович от Катедрата по анатомия и психобиология във висшето училище в Мурсия.  

„Използваше се тест за разпознаване на нови обекти, който се провеждаше сутрин, в ранен и в късен следобед”, разказва асистентът. Мишките били в три възрастови групи - 30-дневни, които са в предпубертет, 40-80-дневни (в период на пубертет) и 90-дневни, считани за зрели. Експериментите се провеждали в кутия метър на метър, разделена на четири квадрата. В единия й край имало два еднакви обекта, а 24 часа по-късно единият се сменял. Отчитало се за колко време животното ще достигне до обекта, колко пъти ще направи престой, дали се изправя често по стените на кутията като израз не тревожност. Съответно – дефекация, уриниране, чесане. „Целта беше да се установи има ли разлика между двата пола по отношение на латентното време за намиране на нов обект, продължителността на престоя на животното при него и свързано ли е това с денонощните ритми. Прецизността, с която колегите в Испания извършват опитите, ме впечатли. Водеха си записки какъв е произходът на животните, които пристигат от вивариума и участват в експеримента. Имахме клетки, на които беше отбелязано, че те са от един баща и две различни майки. За да видим дали това повлиява по някакъв начин способността им за обучение и памет и реакцията им на стрес”, възхитена е д-р Димитрова.

Изключително интересен бил за нея и фактът, че през първите 4-5 дни има период на хабитуация. Тоест, животните свикват с човека, който ще манипулира с тях. „По време на целия 30-дневен период само аз хващах животните, като първите 5 дни държах всяко по минута-две в мен, за да свикне с миризмата и реакциите ми”, посочва младият учен. Експериментът бил записван от система за видеонаблюдение. Работили само двама човека – д-р Димитрова и неин колега, който стоял на пулта. Организацията била перфектна. В лабораторията не се допускали други лица. За да не се смущава работата и мишките, били забранени мобилни телефони, парфюми, музика и всякакви разговори. След края на едномесечния й престой, пловдивчанката била заместена от колежка испанка, която също наблюдавала случващото се през този период.

В рамките на изследването са направени 616 записа от по 3 минути. Анализът на всеки от тях отнема около 30 минути, тъй като се отчитат 15 показателя. „Експериментът не изглежда сложен, но е изключително трудоемък като анализ. Предстои да обработя последния етап – 80-дневните мишки. И едва след това можем да говорим за изводи от работата. Очаквам да обсъдим с колегите и да излезем със съвместна публикация”, обяснява д-р Дарина Димитрова.

Нейните научни интереси са в областта на невропсихофармакологията, обучение и памет, когнитивни функции на гризачи. И в ежедневната си работа има възможност да работи с такъв тип малки животни – мишки и плъхове. Тезата на научната й дисертация е Изследване на антихолинестеразни средства по модели на увредена памет на гризачи като модели на Алцхаймер. Сравнявала е пет различни средства за лечение на Алцхаймер. Едното от тях – галантамин, е създадено в България през 1956 г. Извлечено е от обикновено кокиче от химика Димитър Пасков. От 1958 г. у нас е известно под името нивалин.

„Страната ни има голям принос. Това лекарство може да бъде използвано в много ниски дози за подобряване на паметта при хора с когнитивни проблеми, които съответно нямат противопоказания да приемат медикамента. Така че можем да бъдем горди”, смята д-р Димитрова.