На тази дата през 1883 година се ражда един от най-великите писатели, поети, драматурзи, мислители – Никос Казандзакис.  Смятан за най-известния гръцки писател и философ на 20 век, той получава световно признание след екранизацията на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ / 1964 г./ в чиято роля влиза Антъни Куин.  Две десетилетия по-късно е филмиран и романът му „Последното изкушение“ /1988 г./

И въпреки, че почти целият си живот прекарва в странство, в романите му се усеща силната връзка със земята и корените, от които произлиза. Завършва право в Атина, а след това заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а след това започва да учи и философия. Пътува често в различни краища на света. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Първият си роман „Тода – Раба“ публикува, когато вече е на 51.

Самият Казандзакис смята себе си за мислител и филосов, но не и за романист. И независимо от това, че романите му са свързани с вярата в Бог и връзката на човека със Създателя, заради различните виждания и тълкувания на християнството, Казанзакис е обявен за „богохулник“ и ниизвергнат ог Гръцката православна църква.

През 1957 г. Казандзакис е предложен за Нобелова награда, но с нея си тръгва френският писател Албер Камю. Същата година умира в Германия от левкемия. Тленните му останки са погребани в родния му Крит, а на надгробната му плоча са изписани думите: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“

„Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…“

„За да успеем, ние първо трябва да повярваме в това, което можем.”

 

„Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…”

 „Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.”

 „Всичко е идеята – рече той. – Вярващ ли си? Тогава една треска от някаква си стара врата става честният кръст. Не си ли вярващ? Тогава честният кръст целият става някаква стара врата.”

 „Шефе, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само немаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.”

 „- Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф.”

 „На света има само една жена. Една жена с много лица.”

 „Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.”

 „Целият живот е неприятност. Само смъртта не е. Да си жив означава да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите.”