Събитията в Турция от последната седмица още не могат да бъдат резюмирани еднозначно, като се даде ясна прогноза за това как ще повлияят на съдбата на съседката ни. Хронологичните факти са:

Опит за преврат от страна на военните сили, последван от призива на Реджеп Ердоган към граждани да излзязат по улиците си на демонстрация в защита на демократичния режим. Световният елит, защитил правителството като легално избрано от турския народ. Овладяна ситуация и незабавни действия от страна на Ердоган - хиляди уволнени военни, съдии, прокурори, учители, хора на науката. И накрая, обявено инзвънредно положение за срок от три месеца, с все още неизяснени мерки. 

В този хаос от динамични и кризисни събития, възникнаха най-различни конспиративни теории, опитващи да обяснят ситуацията, в която Турция се намира. Тъй като винаги е по-добре да се потърси трезво мнение, фундамент на което да бъдат история и факти, журналист на TrafficNews.bg потърси за коментар Пламен Нанов, експерт по геополитика и международни отношения.

Вижте неговата трактовка на събитията:

- Беше ли обречен така наречения преврат на неуспех?

- Трудно би било възможно да се даде еднозначен отговор. Причините са две. От една страна, имаме отчетлив опит за отстраняване на ръководното политическо тяло в страната по силата на вътрешно армейско съглашение, макар и да не изключвам чужди служби да имат пръст в него. Проблемът тук е, че ядрото на заговора представлява една твърде малка и незначителна част от армията, в което попадат генерали, полковници и офицери без опит в свалянето на правителства. Въпреки това, фактологията на събитията показва, че в един момент военни самолети F16 са прихванали президентския самолет и са имали възможността да го свалят, с което драстично биха увеличили шансовете си за успех. Причината да не го направят, според мен, се корени именно в обстоятелството, че усещайки, че планът за преврат се изплъзва из под ръцете на организаторите, не е достигнала смелост за издаване на заповед за свалянето му, а и подозирам, че в крайна сметка целта им не е била Ердоган да бъде физически ликвидиран, а единствено задържан. От друга страна, отсъстват социални предпоставки, които да са основание за военен преврат. Последният успешен преврат в Република Турция през 1980 г. се провежда в условията на перманентна безработица, инфлация, надхвърляща 107%, социални бунтове, кюрдски стремежи за самостоятелност и засилващи се клерикални движения срещу западния облик на страната. Т.е. достига се до един обществен праг на нетърпимост, на непримиримост, което закономерно служи като претекст на армията да се намеси и да установи ред в държавата и икономиката. Към момента такава ситуация на неизбежност не е налице, тъй като икономическите показатели на страната и качеството на живот като цяло неутрализират обществените недоволства. 

- Какво се целеше от шепа хора с немощни действия в два града? Не ви ли изглежда някак режисирано? Кой тръгва с два пищова срещу силно централизирана власт?

- Целта на шепата военни беше чрез използването на принципа на „малките стъпки” да постигнат лавинообразен ефект. Проблемът е в това, че по-голямата част от висшия генералитет на турската армия е лоялна към Ердоган, тъй като е монтирана лично от него след отстраняването на висшия военен ешалон, в резултат на фабрикуваните дела „Ергенекон” и „Чук”. Необходимостта от единство в армейското ръководство е условието, което е бил нужно, но невъзможно за достигане, за успешната реализация на преврата. Най-коментираната и най-разпространената теза в Турция, а и по света е, че опита за преврат е инсценировка на Реджеп Тайип Ердоган, за да си затвърди властта, да консолидира подкрепа в рамките на „Меджлиса”, за да прокара промени в Конституцията и да превърне страната в президентска република. На пръв поглед тази теория изглежда логична, ясна и непоклатима. Само че не е вярна. Пред Ердоган съществува каскада от проблеми, които трябва да бъдат разрешавани: запазване териториалната цялост на страната; справяне с имигрантския поток; овладяване на зачестилите терористични нападения; „стопляне” на отношенията с Русия, а от там и достъп до руските пазари и връщането на руските туристи в турските курорти. Ердоган практически има нужда от вътрешнополитическа стабилност, на която да стъпва, за да развива своята външнополитическа концепция. Всякакъв повод за създаване на чувство за противното рефлектира директно върху икономиката на страната, като се отразява негативно върху банковата сфера и чуждестранните инвестиции, а подобен опит за преврат е белег именно за нестабилност.

- Преобърнаха ли събитията от последните дни настроенията и нагласите на турския народ?

- В никакъв случай. По-скоро послужиха за втвърдяване на и без това фанатично предания електорат на Ердоган. Това също има своето обяснение. Икономическият ръст на Турция в последното десетилетие, покачването на жизнения стандарт повече от два пъти за същия период и превръщането на провинциални градове в „Анадолски тигри” създадоха една прослойка в турския социум, която се възползва от отворилите се пред нея перспективи, повиши качеството си на живот, образова децата си и премина в по-високо ниво на социално развитие. Тази част от населението свързва своя личен просперитет с политиката на Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. Начините, по които тя му се отблагодарява са два: като гласува за него и като го подкрепя в трудни моменти, като организирането на едномилионно шествие след събитията в парк „Гези” през 2013 г. или с масовите демонстрации в негова полза преди дни с ислямисткия и многозначителен призив на уста „Аллах Акбар”.

- Какви очаквате да бъдат последствия от този опит за преврат? Ще има ли раздвижване на политическите слоеве? А в международен план, как ще се отрази метежът върху положението на Ердоган в европейски контекст?

- Геополитическите планове на Ердоган се разпростират на няколко континента – Европа, Азия, Африка. Намеренията му са да създава сфери на културно и икономическо влияние в онези страни, в които има „исторически основания” за това, както и да монтира удобни за целите на неговата стратегия политически елити. Мащабите, с които действа, подсказват, че той има намерение да превърне Турция от регионална сила в глобална. Основания за това той черпи от историята, от съвременното икономическо състояние на страната, от изключително високия демографски прираст и от армията верни привърженици. Моментните катаклизми в страната са препятствия, които ще бъдат преодолени с репресии и сила и в крайна сметка той ще излезе победител. Аз очаквам, че Ердоган няма да се отклони от своите планове и ще продължи да развива многовекторната си външна политика, ще продължи да шантажира Европейския съюз с постановката „има бежанци-няма бежанци”, но за сметка на това ще се отдалечи от потенциалното членство в него.

- Как си обяснявате чистката на близо 8000 военни, съдии, прокурори, учители?

- Една от основните тези, която бившият министър-председател Давутоглу застъпва в своята книга „Стратегическа дълбочина” гласи, че когато териториалната цялост или вътрешнополитическата стабилност са застрашени, то всякакви мерки за удържането им са позволени, а в този случай демокрацията трябва да отстъпи на заден план. Това е реалполитиката. Всъщност е и златен шанс за саморазправа с привържениците на Фетхуллах Гюлен и неговото движение „Хизмет” в силовите структури и съдебната система. Несъмнено Ердоган ще се опита да се освободи от всички елементи, които не са му удобни, не са лоялни към него и биха по някакъв начин застрашили неговият доминитет.

- Има ли полезен ход турският президент?

- Ако става въпрос за полезен ход, касаещ собственото му оцеляване, той вече го предприе. Съдии и прокурори, които представляват опасност от гледна точка на това, че могат да инициират нови опити за забрана на Партията на справедливостта и развитието или да повдигнат нови обвинения в корупция на негови приближени, ще бъдат отстранени. Военни, които биха имали дързостта отново да помислят за преврат, ще бъдат или пенсионирани, хвърлени в затвора или ще получат смъртни присъди, ако се стигне до връщане на смъртното накзание. Появиха се информации, че са уволнени също така училищни директори, ректори на университети, а на учените им е забранено да напускат страната. Проблемът на Ердоган с тях е, че това са хора, които се числят към т.нар. „стари елити”, т.е. такива, които гравитират по-скоро към кемалисткото ядро в турското общество и имат изградени партньорства в цял свят. Образованието е важен компонент от ислямистката концепция на Ердоган, защото то служи за моделиране на бъдещите поколения. Подозирам, че следващите му стъпки ще бъдат в посока отнемане на автономността на университетите и изцяло преработване на учебните програми, които до момента бяха със светски характер. По-този начин ислямизирането на страната ще обгърне всички сфери от битието на обикновения гражданин. Не изключвам възможността вертикалният опит за повсеместен контрол да се окаже предпоставка за отключване на нови обществени пориви и демонстрации от страна именно на светски ориентираните турски граждани и интелектуалци. Въпреки това, смятам, че само задействането на сценарий с участието на външни сили би могъл в обозримо бъдеще да свали от властта Реджеп Ердоган.

- Възможен ли е повторен опит за насилствено сваляне на властта?

- Много трудно би могъл да се повтори опитът, защото турските служби за сигурност, които са сред най-добрите в света, ще заострят в още по-голяма степен вниманието си спрямо военните, а чистката в армията ще изкорени и малкото останали потенциални врагове на Ердоган. Освен това военните официално не биха могли да разчитат на подкрепа от страна на западноевропейските сили, тъй като насилствени намеси на армията в управлението на която и да е страна, не са съпоставими с претенциите за демократичност. Това означава, че евентуален успех на следващ опит за преврат ще отдалечи Турция от Запада, а това означава международна изолация, мрачни прогнози за зависимата от чужди капитали и европейски пазари икономика и крачка назад в модернизационното развитие на страната.

- Как би се отразило на България евентуалното преминаване на държавата извън ръцете на политическия елит?

- В края на миналата година беше преведена на български език книгата „Стратегическа дълбочина” на бившия министър-председател на Турция Ахмет Двутоглу. На пищен коктейл съществена част от българския елит бе поканена да отпразнува появата на граматиката на неоосманизма на българския пазар. Та… с такъв сателитен и раболепничещ елит, който и да управлява Турция, нищо добро не чака България.

*Пламен Нанов е бакалавър по социология. Завършил е магистърска програма „Дипломация и международни отношения" в ПУ „П. Хилендарски”. От 2014 г. е докторант в катедра „Приложна и институционална социология" в същия университет и хоноруван асистент по „Социология на правото”, „Социология на политиката” и „Социология на социалната политика”. Темата на неговия дисертационен труд е „Дилемата по присъединяването на Турция в Европейския съюз”.

Виктория Петрова, TrafficNews.bg