Съединението на България е едно от великите събития на нашата история. Акт, който сме осъществили съвсем сами, без никаква чужда помощ. Или по-точно казано – въпреки всички останали. Днешната дата е повод да си припомним някои моменти от времената на Съединението, които не са толкова популярни.

  • Първата стъпка към Съединението е направена през август 1878 година. Тогава във Велико Търново българи от различни краища на етническото землище създават комитет „Единство“, който бързо прераства в мрежа.
  • За да може да са готови, когато настъпи моментът на Съединението, хората се записват в гимнастическите дружества, където под прикритието на спорта, мъжете получават военна подготовка. Общо над 100 000 човека получават гимнастическа (военна) подготовка. Стреснат от масовостта на този „спортен“ ентусиазъм, султанът решава да не се ползва от правото си да държи свои войски в Румелия.
  • Подготовката на Съединението е извършена перфектно, като на практика единствената жертва е майор Райчо Николов, убит по грешка.
  • В Пловдив князът присъства на православна литургия, отслужена за здравето на руския император и на мюсюлманска служба – за здравето на султана.
  • Александър I категорично отхвърля всички съвети да разоръжи мюсюлманското население в Румелия. Когато мюсюлманите разбират за това, те му заявяват, че безпрекословно го приемат за свой господар и че никой от тях няма да вдигне ръка срещу него.
  • Захари Стоянов се среща с водачът на Тъмръшката република Ахмед ага Тъмръшлията, който обещава, че не само няма да пречи на Съединението, но и ще спре османски войски ако такива се опитат да минат през Тъмръш в посока Пловдив.
  • Най-неочакваният удар съединена България получава от Русия. Руският император, който ненавижда българския княз, категорично се противопоставя на Съединението и заповядва на своите офицери да напуснат България и да оставят младата държава с ненапълно обучената армия сама.
  • Единствената велика сила, която не се обявява срещу Съединението е Великобритания.
  • Княз Александър I смята, че сърбите са братски народ и в секретна телеграма предлага на сръбския крал армиите на двете братски държави да се обединят срещу Османската империя. Крал Милан целенасочено дискредитира българския монарх, като публикува телеграмата.
  • През цялото време България смята, че опасността идва от изток, затова и цялата армия е струпана там. Гърбът на Родината се пази от вярата в православното славянско братство.
  • Мотивът, с който Сърбия напада България е „възстановяване на статуквото“, т.е. връщането на Румелия на султана.
  • Руският и австро-унгарският император, които по това време са били съюзници, са знаели, че Сърбия ще нападне България. И вероятно именно това е причината за изтеглянето на руските офицери – за да може армията на Княжеството да остане „обезглавена“, а сръбската победа в предстоящата война „подпечатана“.
  • Предвид липсата на войски на западната ни граница планът на сръбското командване е бил „разходка“ до София. Само че малобройните български гранични части задържат цели дивизии, а армията прави нечовешки преход от едната граница до другата.
  • Един от офицерите на първа фронтова линия е поручик Батенберг – братът на Княза.
  • Княз Александър I не се е крил в София, а е бил заедно със своите войници на фронта.
  • След като българските войски изтласкват враговете в битките при Сливница и Драгоман, сърбите на практика спират да се бият. Единствената им цел е да спасят оръдията си, за които скоро били дали много пари.
  • Австро-Унгария на няколко пъти предупреждава княз Александър I спре войските. А той казва, че ще го направи едва когато види пред себе си австрийски войски.
  • България спира своето настъпление едва когато австрийският посланик казва на българския княз, че има вероятност Русия да окупира България.
  • След като не успяват да превземат Видин, сърбите неуспешно опитват да излъжат коменданта капитан Атанас Узунов, че София е паднала и има заповед той да се предаде.
  • Сръбският пратеник, изпратен да подпише примирието, заявява, че няма да подпише капитулация, тъй като Сърбия не е победена. Това вбесява представителите на Великите сили, които му казват, че не са го извикали да говори глупости, а да подпише, защото едвам са успели да убедят българите да спрат.
  • След подписване на примирието всички велики сили молят България да се откаже от обезщетение, тъй като сръбската икономика е на колене.
  • След края на военните действия Високата партия заявяват, че при неблагоприятен ход на войната са били готови да се намесят в защита на България, тъй като Сърбия се явява агресор. Реални действия обаче не са били предприети.
  • Много турскоговорящи граждани на България в Лудогорието се организират да отидат на фронта като доброволци в защита на България. Светкавичната победа на българската армия не им позволява да го направят.
  • Най-високият чин в българската армия преди започване на военните действия е капитан, докато сръбската армия се води от генерали. Затова войната е позната още като „войната на капитаните срещу генералите“.
  • Кризата завършва с два акта – Букурещки мир със Сърбия и Топханенски акт, с който Великите сили приемат Съединението.
  • Русия се обявява против посочването на името на княз Александър I в документа, тъй като не желае неговото присъствие на българския трон

 Адв. Станислав Станев е член на Пловдивската Адвокатска колегия.