В България живеят 6 милиона 520 хиляди души. Това показва предварителната оценка за броя на населението на страната към 7 септември 2021 година, съобщиха от Националния статистически институт на пресконференция днес.

Това е четвърто поредно преброяване, в което се отчита спад на населението, като намалението този път е най-драстично - 844 хиляди души или 11,5% е намалял броят на населението. 53% от намалението се държи от негативните демографски тенденции, а останалите на миграцията.

„Негативните тенденции се затягат – населението намалява, застарява. Имаме и цялостно обезлюдяване на някои територии. 84% от хората вече живеят в градовете. Само София град отбелязва ръст на населението с 14,7%, като навсякъде другаде населението намалява, като най-малко е то за областите Пловдив (8,3 на сто), Варна и София област (по 10 процента). Най-голямо намаление на броя на населението е регистрирано в областите Добрич и Видин - по 26,3 процента и Монтана - 24,2 на сто. Жилищата са 4 милиона 182 хиляди и се увеличават с 295 хиляди жилища спрямо 2011 година. Най-много жилища има в София, Пловдив, Бургас и Варна. Сградите се увеличават с 36 хиляди“, посочи Магдалена Костова - директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.

Половата структура се запазва - 52% са жените, 47% са мъжете, но възрастовата структура показва застаряващо общество.

Сергей Цветарски, който е председател на НСИ, обясни, че преброяването на населението е спънат процес от ниското ниво на електронно преброяване.

„Преброяването се прави веднъж на 10 години и безспорно има голяма важност за всички данни и политики. Знаете, че още в началото на преброяването бяхме свидетели на злонамерени атаки към сайта, на който се извършваше онлайн преброяването. Това даде своето отражение върху нагласата на хората са се преброят електронно. Въпреки удължаването на срока, то не даде очакваните резултати. Очаквахме да имаме 60-70% електронно преброени лица, но за съжаление не успяхме да достигнем дори процента при преброяването през 2011 година. Днес процентът на електронно преброилите са около 34%, докато нашите планове и разчети бяха базирани върху 50% лица. Това усложни много процеса по обработката на резултатите. Не очаквахме толкова нисък процент “, посочи Цветарски.

Той обясни, че дори сега не може да се дадат много точни предварителни резултати, защото все още данните се въвеждат от хартия в системата, обработваща изследването.

„Затова подчертавам, че ние не даваме предварителни резултати, а предварителна оценка. Едва през март ще сме готови с въвеждането на данни и ще можем да ви дадем по-категорична информация и по-детайлни разбивки“, посочи още Цветарски.

Предварителните оценки се основават само на електронно преброилите се лица, както и на сходни ведомости, които са регистрирани от анкетьори и преброители.

Цветарски припомни, че има и участъци, които са останали частично необходени, като за тях се прави оценка по социологически принцип със съответната стохастична грешка.

Крайните резултати, т.е.  окончателните данни, ще бъдат готови до края на 2022 година и ще бъдат предоставени на „Евростат“, допълни Цветарски.