22 години минаха от края на войната в Югославия. Силите на НАТО започват бомбардировки над Югославия, които продължават от 24 март до 10 юни 1999г. Реално това слага края на войната, въпреки че военни действия се водят в Северна Македония до 2001 година. Милошевич е принуден да подпише Кумановското споразумение, защото силите на НАТО заплашват Югославия и със сухопътно нападение. Според споразумението в Косово ще влязат сили на КФОР, които да осигурят безопасността в региона. През октомври сърбите излизат на протести срещу Милошевич, а той губи изборите, а впоследствие е арестуван и осъден до живот от трибунала в Хага, където и умира през 2006-а година.

22 години по-късно обаче омразата в региона продължава да е водеща. Сърби, косовари, бошняци и хървати продължават да се мразят и дори и общият враг Сърбия не може да обедини косовари, бошняци и хървати.

Постепенно след войната обаче всички тези държави, които някога бяха част от Югославия постепенно започнаха да се развиват все повече и повече и да бъдат приемани в Европа.


Бомбардировките над Югославия от силите на НАТО

През 2008-а напрежението в региона ескалира отново, след като Косово обяви независимост. Страната вече официално е независима, въпреки че никога няма да бъде призната официално от Сърбия. Сърбите са категорични в това свое решение, което пък от своя страна най-вероятно завинаги ще ги остави извън Европейския съюз. ЕС настоява Сърбия да признае Косово, за да приеме страната в съюза. В ЕС влязоха две от страните от бивша Югославия - Словения през 2004-а година и Хърватия през 2013-а година, Босна и Херцеговина подаде молба за членство в съюза през 2016-а година и също най-вероятно ще бъде приета в ЕС.

Конфликтите през годините също не са никак малко след войната, но за масови убийства и избухване на нова война не можем да говорим. На този етап никой не иска нова война в региона, въпреки че Сърбия иска да си върне старото величие. Сърбите обаче знаят много добре, че при една евентуална война със сигурност ще се окажат губещи. Зад Косово стои САЩ.

През последните години скандалите са по-скоро дипломатически и се стигат и до сблъсъци, но не от този размер от края на 90-те години. През 2015-а година в среща от квалификациите на европейското първенство през 2016-а година в една група попадат Сърбия и Албания. Голяма грешка от страна на УЕФА, която поправи правилника си след тази случка. Гостуването на албанците в Белград естествено е без гостуващи фенове, но през цялото време сръбските ултраси пеят против албанците. Напрежението ескалира, когато дрон със знамето на Велика Албания прелита над стадиона в Белград. Започват масов бой между футболистите на двата отбора, а албанците са изпратени от феновете под обстрел от бомбички, димки и различни предмети. След тази случка УЕФА забранява страни, които имат конфликти да попадат в една група на европейски и световни квалификации. Такъв е примерът е и с Армения и Турция. УЕФА реши да присъди служебна победа на Албания, а в Албания сърбите победиха с 2:0, но за Евро 2016-а за първи път в своята история се класира Албания. Срещата в Албания премина без голямо напрежение и отново в отсъствие на гостуващи фенове. 


Боят между играчите на Албания и Сърбия 

На Световното първенство през 2018-а Албания не успя да се класира, но Сърбия го направи. Сърбите бяха в една група с Швейцария, която пък имаше 6 играчи от албански и косоварски произход, повечето родени в Албания и Косово. Швейцария е страната с най-голяма диаспора на албанци и косовари. Швейцарците спечелиха с 2:1 с попадения именно на въпросните – Джердан Шакири и Гранит Джака. След попаденията двамата показаха знака на орела – символът на албанците и отпразнуваха бурно попаденията си срещу сърбите. ФИФА наложи глоби на двамата, но не ги наказа да не участват в следващия двубой на Швейцария.

На срещите между премиерите на Албания Еди Рама и Сърбия Александър Вучич (най-високите премиери на Балканите) винаги има искри. Вучич винаги казва, че Косово е част от Сърбия и страната иска да си върне тази територия. Последните искри между тях бяха по повод конфликта в Нагорни-Карабаха. Като Вучич предупреди Рама, че е възможен конфликт като в Нагорни-Карабах. Самият Рама заяви, че до война няма да се стигне и Вучич по-скоро блъфира. 

Най-сериозни си остават проблемите в Косовска Митровица. Градът се намира на територията на Косово, а там се намира най-големият сръбски анклав. Реално сърби и косовари живеят в един град, но разделени. Мостът дели града на Северна Косовска Митровица и Южна в северната са сърбите, а в южната косоварите. В града има често сблъсъци между косовари и сърби, а напрежението за последно ескалира през 2018-а година след убийство Оливер Иванович, който беше един от лидерите на косовските сърби в Митровица. Това доведе до много протести и сблъсъци с ранени. За сега ситуацията там е спокойно, но винаги може да избухне някакъв конфликт, който да разпали сериозно напрежението.

Мостът в Косовска Митровица, който разделя сърби и косовари

Сърбия отдавна е загубила шансовете да си върне някоя от останалите страни от Югославия, като Словения, Хърватия, Босна, но все още пази надежди за Косово. Именно затова и като че ли на Балканите основният конфликт остава Сърбия срещу Косово и Албания. За никого не е тайна, че Албания иска да се обедини някой ден с Косово, но дали ЕС и САЩ искат това? Отговорът е по-скоро не.

От всички страни от бивша Югославия най-голям просперитет се вижда от Словения и Хърватия. 

22 години по-късно нещата в бивша Югославия не са се променили особено, а омразата най-вероятно ще остане завинаги, но поне е хубаво, че нова война едва ли ще има поради много причини. Определено обаче на Балканите винаги е интересно и горещо, а щом години по-късно след Втората световна война САЩ и Русия още имат интереси в този регион значи той определено не е случаен.