"По ирония на съдбата, заболяването е тласнало момчето към проблема, защото то е тръгнало да се разхожда и на практика се е загубило, но същото това заболяване му е помогнало да оцелее 9 дни в пустошта." Това каза пловдивският психиатърът Веселин Герев в интервю за TrafficNews, по повод заболяването на 12-годишния Сашко от Перник и как то му е помогнало да оцелее.

Психиатърът разказа още за спецификата на аутизма и основните му характеристики.

"Характерно за хората с аутизъм е това, че при тях концентрацията, вниманието и мисълта като психични дейности са нарушени. Нарушени са и емоциите и волевите актове. Много характерни за такъв тип хора са така наречените дромоманни проблеми, тоест те както стоят, изведнъж хващат пътя и една безцелна посока и вероятността да се загубят е голяма.

Тези актове са импулсивни в повечето случаи и хората с аутизъм са водени от страха в действията си. Те имат панически страх да контактуват с непознати, тъй като познават само хора от близкото им обкръжение и затова избягват повечето срещи с непознати. Те обикалят само познати места, тъй като там се чувстват спокойни и всяка една промяна в обстановката буди у тях страх и напрежение.

Това е било най-вероятно една от причините момчето да се е разминавало многократно пъти с хората, които са го търсили и то да не бъде намерено в първите дни от неговото издирване. Много е възможно и то да се е крило", каза Веселин Герев.

"Положителното в цялата ситуация е, че хората, които са го търсили, са му оставяли храна и вода и то най-вероятно ги е намирало и се е хранило, което пък е поддържало жизнените му функции. В този случай можем да кажем, че такава ирония на съдбата рядко се среща, тъй като психичния проблем го е тласнало към действието бягство и безцелни обиколки, а съответно страха от среща с непознати и липсата на стрес са съхранили психиката и жизнените му функции, за да може да оцелее 9 дни в дивата природа", допълни още той.

На въпрос "Как ще обясни поведението на хората, които се нахвърлиха върху бащата обвинявайки го в нещо" психиатърът каза:

"Нашето общество стана много мнително и подозрително и тази параноидна нагласа се изграждаше с времето и е натрупана в последните 10-15 години и ние станахме прекалено мнителни и подозрително дори към близки, познати и приятели. Това рефлектира и в този случай, тъй като хората очакват бързи резултати и като няма такива, те започват да търсят причини.

Една от най-простите психологични защити в случая, особено на доброволците които търсиха детето е, те да тласнат тази негативна енергия към бащата. Дори психолози на полицията една ли не го обвиниха, че е извършил престъпление, без да имат никакви доказателства за това".

Опитът, който имам с такива хора е, че те може да не бъдат намерени дори по 10-15 дни. Виждаме обаче, че дори при едно такова тежко, психично разстройство основните нагони на детето са запазени и то е яло и е пило вода и това доказва, че човек може да оцелее в дивата природа и много повече дни, завърши пловдивският психиатър.