Днес празнуваме 45 години от приемането на Постановление 7 на Министерския съвет и на Централния съвет на Българските професионални съюзи, с което се въвежда намаленото работно време и петдневна работна седмица в България през шестата петилетка (1971-1975). Преди това дните на работа към почивка са били 6:1.

В България на 30 декември 1967 е издаден Указ на Президиума на Народното събрание „за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица“. Така в страната започва поетапното въвеждане на петдневната работна седмица.

Постановлението за въвеждане на 5-дневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975), влиза в сила на 1 януари 1970 г. за Габровски и Старозагорски окръг. 

През 1973 г. промените са въведени в Бургаски, Варненски, Видински, Врачански, Кърджалийски, Кюстендилски, Пазарджишки, Пернишки, Пловдивски, Русенски, Смолянски, Сливенски и Хасковски окръг. През 1974 г. към по-малко работно време преминават и София-град, София-окръг, Благоевградски, Великотърновски, Ловешки, Михайловградски, Плевенски, Разградски, Силистренски, Толбухински, Търговищки, Шуменски и Ямболски окръг. 

Днес, все по-често се полага извънреден труд в различните компании у нас и в много европейски страни. Една от дългосрочните политики на Европейския съюз, насочена към пазара на труда е към намаляване на работните часове на седмица, като намалението на продължителността на работната седмица не е за сметка на повече работни часове, или извънреден труд.

Директивата на Европейския съюз за работното време налага 48-часова максимална работна седмица, която се прилага за всяка държава-членка, с изключение на Обединеното кралство и Малта (които имат възможност за неучастие, което означава, че служителите в Обединеното кралство могат да работят повече от 48 часа, само по собствено желание, без да бъдат принуждавани).

Средната продължителност на работната седмица в Европа е 37.4 часа.

За да проследим нейната продължителност в различните европейски страни и къде се нарежда България, ще разгледаме всяка една от тях в таблицата долу:

 Страни

 Нормално работно време (продължителност на работната седмица) Специфики и особености на работното време
България 40 часа При полагане на нощен труд нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Румъния 40 часа Продължителността на работното време не може да надвишава 48 часа седмично, включително при полагане на извънреден труд.
Гърция 40 часа  
Кипър 48 часа Работното време (максималният брой отработени часове) се определя от колективния трудов договор
Италия 40 часа Не е задължително да се изчислява въз основа на определена работна седмица, а  за всеки седемдневен период.
Франция 35 часа Работният ден не може да надвишава 10 часа.
Испания 40 часа Обикновено работният ден не може да надвишава 9 часа (8 за работници на възраст под 18 г.), които трябва да включват период на почивка най-малко петнадесет минути.
Португалия 40 часа Трудовото законодателство позволява гъвкавост в ежедневното или седмичното работно време чрез колективно договаряне или по споразумение между работодателя и служителя.
Белгия 38 часа  
Люксембург 40 часа  
Австрия 40 часа В някои сектори с колективния трудов договор може да бъде фиксирано в рамките на 38-38.5 часа за седмица.
Обединено кралство 48 часа Младите хора на възраст между 16 и 18 години трябва да работят най-много 40 часа седмично или 8 часа на ден. Пълнолетните работници  могат да изберат да се откажат от 48-часовата директива за работното време, но те не трябва да бъдат принуждавани да го направят.
Исландия 40 часа В някои случаи 37,5 – 39,5 часа седмично, предимно за чиновници и асистент-продавачи.
Ирландия 48 часа Продължителността на работната седмица се определя средно за период от 4 месеца.
Германия между 38-40 часа Работната седмица се определя в зависимост от колективния трудов договор. Обикновено работният ден не трябва да надвишава осем часа.
Швейцария 41.17  часа Според швейцарското законодателство, на максималната седмична продължителност на работното време за промишлени работници, офис персонал, техници и други служители, включително персонала на продажбите на големите търговци на дребно, са определени на 45 часа.
Дания   В страната няма фиксирана минимална ставка на възнаграждение и работно време, определят се такива с колективни трудови договори и споразумения в различните отрасли.
Холандия между 36 и 40 часа Работното време не може да надвишава 12 часа на ден или 60 часа седмично.
Полша 40 часа  
Чешка република 40 часа  
Словакия 40 часа  
Словения 40 часа Седмицата може да бъде по-кратка, но не по-малко от 36 часа седмично.
Унгария Установеното работно време е 8 часа.  
Швеция 40 часа 40 часа на седмица за период от не повече от 4 седмици. При работа  „на повикване“ –  48 часа за период от 4 седмици или 50 ч за календарен месец. При извънреден труд – 48 часа за период от 4 седмици или 50 часа за календарен месец – максимум 200 ч за календарна година.
Норвегия 40 часа При работа на смени, нощен труд и работа в неделни дни нормираното работно време е 38 или 36 часа седмично.
Финландия 40 часа  
Латвия 40 часа  
Литва 40 часа Максималното работно време, включително извънреден труд, в рамките на седемдневен период не трябва да надвишава 48 часа.
Естония 40 часа  
Малта 40 часа  Максималното седмично работно време във всички сектори на заетостта е 48 часа (т.е. 40 часа работно време и 8 часа извънреден труд), включително извънреден труд, които трябва да се изплащат допълнително. Никой работодател не може да задължава работника да работи повече от средно 48 часа седмично, освен ако първоначално не е получил писменото съгласие на работника да работи повече от средно 48 часа. Действителното работно време варира в зависимост от сектора и се регулира от колективните трудови договори и от правителствените съвети за заплати, специфични за всяка индустрия.