Енергията на различни култури, съчетана с традициите на стотици племена, опитващи се да живеят като един народ - това е духът на Африка според Кенет Оуино. Артистът е част от групата Nafsi Africa (Духът на Африка), която от години обикаля света, за да разкаже чрез танц и атрактивни акробатични изпълнения за традициите на втория по големина континет. По-рано тази седмица младите ентусиасти гостуваха в 5 пловдивски училища, сред които Езикова гимназия "Пловдив". Ученици от всички класове усетиха енергията на артистите по време на турнето на групата в Европа.

Животът в Кения не е като животът тук, коментира Кенет пред репортер на TrafficNews.bg. За родителите е трудно да изучат децата си, а самите те често "попадат в клопката" на ранни бракове и престъпни дейности. Необходимо е подрастващите да намерят и развият своите таланти, ако искат да бъдат пълноценни. 

Проектът, в който участва, предлага артистична обучителна програма в бедните квартали на Найроби. По-напредналите от групата предоставят ежеседмични тренировки и обучения по акробатика, рисуване, танци и йога по улиците и в училищата на района. Средата, в която живеят децата, е застрашена от насилие, наркотици, проституция, оръжия, без дом, семейство и родителски контрол. Затова и ентусиастите от Nafsi Africa се опитват да ги задържат в училище възможно най-дълго. 

Ето какво още разказа Кенет за живота си в Африка и за препятствията пред младото поколение:

- Разкажете ни повече за себе си и за групата Nafsi Africa!

- Ние сме от Наероби. Дойдохме в Пловдив по програма за културен обмен. Уъкшопите, които представяме, са фокусирани върху акробатика и традиционните танци. Опитваме се също да приобщим публиката, така че да работи с нас. Работим с много деца в Кения, за да им помогнем да открият талантите си. Това изгражда в тях качества, като дисциплина и умение за работа в екип.

В Кения живеем в много сурови условия и водим много различен начин на живот. Родителите нямат надеждна и доходоносна работа, затова им е трудно да изучат децата си. Опитваме се да изградим подходяща платформа, за да могат младежите да продължат да ходят на училище. По този начин им предлагаме алтернатива, тъй като много от тях започват да се занимават с антисоциални дейности, като взимане на наркотици или присъединяване към организирани престъпни групи. С момичетата работим по-дълго време, защото след като завършат училище, ако няма с какво друго да се занимават, сключват ранни бракове и раждат деца, преди да са стигнали до този етап в живота си.

Пътували сме из цяла Европа. Тази година към турнето ни се присъединиха най-младите от групата. 

- Как откри таланта си и с какво ти помогна той?

- Започнах много отдавна – през 1999- а година. По това време гледахме много китайски филми и се опитвахме да повторим номерата и акробатичните движения на актьорите. Открихме, че ни се отдава и започнахме да тренираме, първоначално - като хоби. Междувременно, когато бях на 22, започнах да тренирам футбол и играх доста дълго време. Отборът обаче не разполагаше с достатъчно средства. Затова спряхме да тренираме. Щеше да ми отнеме много време, за да намеря нов клуб, а се нуждаех от това да бъда ангажиран и да продължа да водя същия начин на живот. Казах си, че имам талант, който мога да използвам – акробатиката, и се присъединих към Нафси през 2006.

Когато пътуваме, припечелваме добре. Така, когато се върнем в Кения, можем да си платим наема, да си купим плодове, да помогнем на родителите си. Част от парите, които печелим, се заделят за проектите ни. В момента чрез тях осигуряваме транспорт на трениращите.

- С какво са по-различни вашите изпълнения и как реагират хората на тях?

- Акробатиката, на която се упражняваме в Кения, е много по-различна това, което се тренира тук. В Европа хората тренират в зали, взети са всички мерки на безопасност. Ние обаче тренираме на открито – по поляните или дори на твърди циментирани терени. Свикнали сме с това и нямаме никаква екипировка. Вярвам, че ако някой ден разполагаме с подходящ и безопасен терен, много повече деца щи тренират с нас.

Хората обожават енергията, която влагаме, особено в танца. Африканският танц изисква много голям заряд. 

- Какви рискове крият тренировките без необходимите мерки за безопасност? Не се ли страхувате от травми?

- И това се случва. Затова трябва да се упражняваме много - за да се уверим, че всичко е перфектно, че имаме доверие един на друг и че всеки се грижи за безопасността на другия. Когато изнасяме представление, нещата се получават лесно, защото сме се упражнявали достатъчно. 

- Казвате, че спортът ви е помогнал да намерите своя път в живота. Какви са отношенията помежду ви?

- Живеем като едно голямо семейство, гледаме на себе си като на семейство. Различни сме, но вярваме, че ако разчитаме един на друг, животът ни ще е по-хубав. Ако нещо ми липсва, ще помоля приятелите ми - моите братя и сестри, да ми помогнат. За в бъдеще аз ще му върна услугата. Живеем с надеждата, че някой ден животът ще донесе много хубави неща за всички нас. Тази мисъл ни прави по-щастливи и ни кара да забравим за тежкия начин на живот, който водим.

 - Имали ли сте възможност за по-добър живот извън Кения и защо избрахте да останете там?

 - Не искам да бягам от собствената си култура. Нещата, които научавам в Европа, си ги нося обратно у дома. Кения е една развиваща се страна. Ако младите избягат от нея, кой ще остане, за да гради бъдеще там? Хората очакват, че когато дойдат в Европа, животът мигновено става лесен и хубав. Това обаче не е истина. Накрая просто ще се адаптират към живота тук, за да могат да работят за препитание. Не е лесно да оцелееш на чужда земя.

- Каква е най-голямата разлика между живота в Африка и живота в Европа? С какво никога няма да свикнете?

Това, с което не мога да се примиря, е, на първо място, времето. Зимите са твърде студени. Второто нещо е, че хората живеят в малки семейства, но не са отворени към съседите и хората навън. Не можеш просто да поздравиш и да заговориш някого и да очакваш, че той ще спре, за да говори с теб. Ако не познаваш някого, е много трудно да завържеш разговор. Всеки си мисли „Какво? Кой си ти и какво искаш от мен?”. Чувствам, че хората са много дистанцирани един от друг. А този начин на живот не е особено интересен, според мен.

В Пловдив хората са топли, а усмивките бързо се появяват на лицата им. Докато в Западна Европа отнема доста време да предразположиш някого да води разговор с теб. Тук е различно, защото хората са щастливи и комуникацията е по-лесна, дори когато сме на сцената. 

- Какъв е духът на Африка?

- Африка е енергия и още много енергия. В Кения имаме много племена с различни традиции. Ако комбинираш всички тях, усещаш пулса на нашата култура. Колкото и да сме различни, ние се опитваме да живеем като едно, като жители на една държава, да се обичаме един друг.