Проф. Дроздстой Стоянов е преподавател към Катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив, хоноруван преподавател в Софийския университет, работи като клиницист в ДПБ “Св. Иван Рилски”.

Дописен член на БАН.

Специализирал е в университета в Питсбърг, САЩ, Университетите в Оксфорд и Централен Ланкашир, и Университета в Базел.

Вицепрезидент на Европейското дружество за личност-центрирана медицина (2013), зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския Колеж на психиатрите, Лондон (2012); член на секцията по философия и хуманитарни науки на Световната психиатрична асоциация. 

Пред в. 24 часа той коментира събитията около авиокатастрофата, потресла цял свят.

- Проф. Стоянов, често срещана ли е фобията от пътуване със самолет? Вие страхувате ли се?

- Много хора я имат. През 1986 г., когато бях на 6 г., трябваше да пътуваме с баща ми за Варна със самолет. Полетът, за който майка ми бе търсила билети с връзки, беше същият, който катастрофира при излитане от летище София и всички на борда загинаха. Това е един от двата сериозни и по-известни инцидента на авиокомпания “Балкан”. За наш късмет майка ми не беше успяла за билетите и чакахме следващия полет. Излитането се забави с 2-3 часа и възрастните мислеха, че е заради правителствена делегация. Като се качихме на автобуса за полета, видяхме пожара и останките от катастрофата. Оттогава имам страх да летя. След това се качих на самолет чак през 2007 г., и то на дълъг полет до Южна Африка. Винаги ме е страх.

- Очаквате ли вълна от аерофобии след инцидента със самолета на “Джърмануингс”?

- Със сигурност.

- Шокът за обикновените хора е заради въпроса как може човек като Лубиц, за когото има данни за психически проблеми, да управлява самолет.

- Това е големият въпрос. Периодично се случват катастрофи със самолети, за които разбираме от медиите, и в повечето случаи се сочат технически причини. Истински притеснителното в случая е човешката грешка. Даже не е грешка, а умишленото действие на човек в недобро психическо състояние. Това повдига въпроса за професионалния подбор на персонала. Всички пилоти в гражданската и във военната авиация минават през много тежка процедура. Затова и пробив в тази система, особено в Германия, е обезпокоителен.

Няма лек срещу

това за нас като

пътници, въпрос

на късмет е

В момента имам двама клиенти с аерофобия, с които работя. Подходът при фобиите е десенсибилизация с постъпателно излагане на стимула, но все пак много зависи какво точно в летенето безпокои един човек. Обичайно страхът е от падане и смърт, но единият ми случай сега е страх от турбуленциите.

- Трябва ли пилотът да се нарича психично болен?

- Сложно е да се дават дефиниции при липса на достатъчно информация. Важното е, че този инцидент поставя въпроса за периодичния реподбор на кадрите. Във всички затворени системи веднъж селектираните служители трябва да се подлагат на вторична оценка след определен период.

- През колко време?

- Зависи от системата, в която работи човек. Работил съм в системата на отбраната, където по протокол реподборът при професионалните войници трябва да се прави всяка година. Разбира се, той не се спазва винаги. Много по-стриктно се спазва обаче в системата на МВР, където наистина го правят всяка година.

- Какви са тестовете?

- За всяка област има специфичен набор от психологични тестове, интервю, а за МВР и подлагане на детектор на лъжата. С него се цели изследване на стабилността на невровегетативните функции на служителите, което е важно, за да издържат на стрес.

- Трябва ли да се притесняваме от стачките на заетите в авиацията?

- Имаме основания, и не само заради риска да не стигнем навреме на желаното място заради отменени полети. Тези стачки са много важен индикатор, макар и косвен, за наличието на бърнаут в дадена компания. Рутинно установено е, че текучеството на персонал и честите отсъствия по болест са организационни или административни белези на бърнаут, както звучи на английски терминът за професионално изпепеляване. Конфликти от типа работници - работодател също са такъв индикатор. В случая

исканията на тези

пилоти е за

по-ранно и

привилегировано

пенсиониране Инцидентът с пилота на “Джърмануингс” може би е едно косвено доказателство, че те имат право. Обръщам внимание върху друга професионална група, която обичайно остава невидима - диспечерите на въздушното движение, които в случая са си свършили отлично работата. Те имат специфичен висок професионален стрес и също се нуждаят от периодичен реподбор. Даже в някаква степен те са по-рискови за професионално изпепеляване от пилотите.

- Какво представлява явлението бърнаут?

- Синдромът е описан за първи път през 70-те години на ХХ в. при войници от Виетнам, а след това и при социални работници. Сега е широко разпространен сред много повече професионални групи. Включва 3 измерителя. Първият е емоционално изтощение - човек чувства неудовлетвореност и липса на емоционално желание да се свързва с работата си и с колегите. Сутрин с нежелание отива на работа, самата мисъл за това, къде отива, буди отвращение или дълбоко безразличие, че е по-добре да не отива.

- Мнозина го отдават на преумора, конфликти. Отрицателните емоции ли са определящи?

- Не, не само неприятностите и негативният стрес, но и пресищането с положителни емоции могат да доведат до същия ефект. Днес всеки се стреми към нещо - дом, престиж, дете, има обозрима и реалистична цел. По пътя среща преодолими, но все пак трудности и се получава градивен стрес, който го води напред. При постигането на целта обаче човек се чувства като в декомпресия - бил си потопен в морето под огромно налягане и изведнъж те вадят на повърхността. Изпадаш в тотална безтегловност. Животът днес е низ от подобни състояния, постоянно сме в процес на поставяне на цели, гонене и постигане. Това в крайна сметка също изчерпва, нищо, че има положителен резултат и човек е доволен. На функционалния ядрено-магнитен резонанс се вижда, че и при положителни, и при отрицателни стимули се активира един и същ участък в мозъка - амигдалата. У съвременния човек тя е преситена.

Всеки ден отваряме по 5-6 комуникационни канала за връзка с другите. На пръв поглед социалните мрежи ни улесняват, но всъщност ни натоварват. Пресищането не е само емоционално, но и когнитивно. Възприятията и познавателните ни възможности са претоварени. Това също е свързано с бърнаута, защото в един момент губиш ресурса да посрещаш и обработваш целия поток информация - мисловно, изпълнително и емоционално.

Мозъците ни са

неподготвени за

този вид

екстремно

натоварване,

амортизираме се. Промяната в комуникациите и начина на живот на глобално равнище води до прегаряне и в професии, които не са свързани с голям стрес. Затова и случаи като този с “Джърмануингс” няма да са изолирани. Имам предвид и в другите професии с висок стрес.

Преди 15 г. смятахме, че има едва ли не защитени сфери. Сега обаче имам клиентка с бърнаут, която е работила в рекламния бизнес, напуснала е и сега организира живота си по нов начин. Там нито умират хора, нито се налага да спасяваш хора, но въпреки това синдромът съществува. Причината при нея е, че са ѝ отнели инициативата.

Вторият индикатор е дехуманизация - хората стават цинични, престават да виждат човешкото. Вижда се в най-високорисковите професии като медицина, вътрешен ред, армия. Ако лекар казва за някого: “Нищо не мога да направя, да умира”, това е дехуманизация. В един момент хората, които се обръщат към него за помощ, го обременяват, той се чувства безпомощен. Може би точно това би накарало пилота, ако приемем, че страда от бърнаут, да убие себе си и хората наоколо. Ако човек е само емоционално изтощен, просто няма да иде на работа или ще направи грешка.

Третият белег е намалена работоспособност, макар че преводът на термина от английски е малко условен. Включва липса на желание да се самоусъвършенстваш - преставаш да четеш, да пишеш, да учиш. Работиш на принципа “Ден да мине, друг да дойде”, за да си вземеш заплатата.

- Каква е разликата между депресия и бърнаут?

- Деликатна е, даже някои автори, особено германоезични, ги приравняват. Депресивният човек може да се развълнува и да се заинтересува, има импулс, макар и в отрицателен смисъл. Склонен съм да мисля, че германският пилот в един период е страдал от професионално изгаряне, но в момента на инцидента е бил в депресивен епизод. Човек в бърнаут не прави нищо активно, той е емоционално безразличен, а тук има активно и обмислено действие. То има типични белези на разширено меланхолно самоубийство - това е случаят, в който някой убива семейството си и се самоубива. Депресията е може би предстадий на изпепеляването. Синдромът бърнаут обхваща между 35 и 70% от работещите. Нито стресът, нито депресията сами по себе си могат да обяснят състоянието. Монотонната работа също може да доведе човек до бърнаут, без да има стрес. Също и липсата на резултат, осезаем продукт от усилията. Това обяснява защо един дерматолог или гинеколог страда по-рядко от бърнаут, отколкото реаниматор или онколог например.

 

- Какво трябва да се прави, за да не се стига до това крайно състояние?

- То зависи от комбинацията между типа личност и професионалната среда, която може да е благоприятна или не. Най-общо, ако предпазлив и страхлив тип човек, който не иска да поема инициатива, бъде поставен в среда с висок натиск за бързо вземане на решения и действие, ще стигне до бърнаут. В сила е и обратното: ако упорит, целеустремен и действен човек попадне в среда с установени принципи и правила, която потиска инициативата, независимостта и иновациите, ще изгори.

При всички случаи е нужна профилактика. В професионален план има добри практики за защита от бърнаут чрез ротация на длъжностите. В Гърция например имат резултати от преместване на болнични психиатри на различен тип служба през 4 г.

Човек може да направи такава организация на работното си ежедневие, която да го предпазва от комуникативно претоварване. Извън работата си също трябва да охраняваме емоционалния си ресурс. Етапите на бърнаута са изгаряне, изпепеляване, ръждясване. Последният е необратим.

- Има ли бърнаут в личните отношения?

- Бърнаутът е емоционален банкрут и може да обхване брака и личните взаимоотношения. Майка ми, професор Дрозда Писева, употребява израза “битов и семеен бърнаут” и смята, че между професионалното и личното изпепеляване има връзка. Ако човек, бягайки от професионалното прегаряне, не намира уютен и хармоничен дом, това допълнително задълбочава първия проблем и обратното.