Темата за гражданското общество от векове занимава политическите теоретици и историци, преписвайки му редица права и задължения. Оставяйки настрани трактовките на Аристотел, Макс Вебер , Робърт Дал и други големи мислители, то трябва само да споменем, че през ХХI век гражданското общество в политическите демокрации се възприема като мерило за тяхното развитие.

Тук говорим за онова гражданско общество, което се създава извън държавния апарат, което няма колаборация и зависимост с властта, което възниква спонтанно и като реакция на даден обществен проблем. Често чуваме как в България нивото на гражданство е изключително ниско, а обществото „си трае, докато държавата го мачка”.  Всъщност това не е основният проблем. Фундаменталните въпроси на общодържавното развитие са част от т.нар. гражданско общество, но не са основните му функции. Неговият признак за зрялост е решаването на конкретни проблеми, на конкретни казуси, които с количественото натрупване, водят до качествено изменение на начина на живота. С други думи не трябва да се тръгва от общото към частното, а пътят е обратен.

Един от тези „частни случаи” е мръсният въздух в страната, но да си кажем честно в София. Данните през последната година показват огромно замърсяване на въздуха, като нивата на фини прахови частици е между 3 и 10 пъти над нормата в различните дни на зимата.  Дежа вю? В Пловдив този проблем е от години, като за него дори не се говори, а просто споменава.

В България обаче навлязоха станциите по независимия проект за измерване на въздуха airbg.info. Те показват данни 24/7 за състоянието на атмосферата във всяко кътче на градовете. А данните са чутовни!  Именно тези данни, а не онези „бюлетини” от РИОСВ, доведоха от лавинообразна реакция от страна най-вече на софиянци. Ежедневно се споделяха постове в социалните мрежи, пускаха се петиции, коментари… Резултатите не закъсняха и властта   бе притисната, а тя започна да действа, взимайки конкретни мерки –жестоки глоби, стимулиране за използване на градския транспорт, забрана на замърсителите, а най-новото дори е забрана за автомобили в центъра на града в определени дни! Това е христоматиен пример как действа едно гражданско общество.

Естествено,  в пловдивската община също започнаха да говорят много за мръсния въздух, както и да предлагат някакви мерки срещу него, които обаче далеч не могат да се определят като „конкретни”. Действията на градските власти са по-скоро породени от вибрациите, които долетяха от София. 

Къде обаче е гражданското общество в Пловдив? За последните години единци се надигнаха срещу мръсотията, която дишаме всеки ден. През 2011 г. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и 127 пловдивчани заведоха колективен иск срещу Община Пловдив и регионалната екоинспекция за това, че не са предприели адекватни действия за намаляване на замърсяването. Инициативата бе подета от адвокат Михаил Екимджиев, а делото обикаляше съдилищата в страната. Това бе и единствения отзвук от цялата акция – редки публикации в медиите кога и къде някои съд си е дал отвод по делото, а накрая как градските власти и РИОСВ са го спечелили.  Като изключим тази спорадична проява, ни вопъл, ни стон за проблемите, които буквални са надвиснали над града.  

През всичките тези години видяхме една и съща група хора, които протестират срещу строителството на зоопарка, на Цар-Симеоновата градина, а преди дни ги видяхме да маршируват в центъра в защита на Пирин, заедно с някои партийни активисти от „новата десница” и съмнителни екоорганизации.

Не видяхме нито един общественик, нито една организация, която да изкара проблемите, която да консолидира пловдивската общественост, а оттам и да се вземат кардинални мерки за този проблем. Вместо това видяхме как едната станция на екоинспекцията отиде от Баня Старинна в Тракия( където въздуха се оказа още по-мръсен), Синя зона стана 2 лева, билетчето в рейса си остана левче…  Към това трябва да добавим и една реклама в пловдивска медия, която се възползва от конюнктурата и предлага „уреди за прочистване на въздуха”.

Вероятно проблемите с мръсния въздух ще започнат да се решават частично и в Пловдив през следващите години, но както стана ясно, те ще са плод от вибрациите, които стигат под тепетата от София. Често пловдивчани негодуват, че градът ни се управлява от София, но докато чакаме оттам да решават нашите проблеми, май нямаме право да се оплакваме…