За престъпността, виновните, техните мотиви и преминало ли е нивото на обществената търпимост спрямо извършителите - главен комисар от резерва и главен секретар на МВР в периода 2009-2013 година Калин Георгиев в интервю за седмичното публицистично предаване „Метроном“ на радио „Фокус“:

Водещ: Изостря ли се чувствителността към престъпността у нас, особено ако е замесен представител от ромски произход? Случаят, който седмицата помни, за убийството на крадец, извършено от лекар в Пловдив, изкара на повърхността редица въпроси – и за циганските набези, и за търпимостта, за престъпността у нас, за групите, които сякаш не успяват да се социализират, за пределите на неизбежна отбрана, текстовете в закона. Вижда ли се разрешение в тази посока? За всичко това разговаряме с главен комисар от резерва Калин Георгиев и главен секретар на МВР в периода 2009-2013 година. Г-н Георгиев, случаят в Пловдив повдига някои въпроси. Изостря ли се чувствителността към престъпността у нас, особено ако има замесени лица от ромски произход?

Калин Георгиев: Аз бих искал да нанеса една корекция и да каже, че не мисля, че е правилно и не бива да се дели престъпността на ромска, българска или по расов, етнически признак. Факт е, че престъпленията се извършват по-често от така наречените „лица от маргинализирани групи“. Аз бих казал дори „маргинализирани общности“. Престъпленията се извършват не защото те са роми или българи, турци, или арменци и т.н., а защото тези хора са загубили или никога не са имали представа за елементарни понятия като „добро“, „зло“, „престъпление“, „наказание“. Никога не са имали възпитание, което да им даде разбиране за тези базисни понятия. Общо взето липсват им базисни житейски представи, което идва от необразованост, липса на интегритет в обществото, отчуждение или отказа за разбиране, но в никакъв случай това не е признак. Животът по правилата в гетото и алиенацията на тези общности води до такъв тип престъпления. Бил съм участник в разследването на изключително жестоки престъпления, извършени от представители на маргинализирани групи, които са били както от ромски, както от български, така и от турски произход. Искам да ви припомня през 2009 или 2010 имаше изключително жестоко убийство на възрастна жена в Искърското дефиле. Престъплението действително беше извършено от роми, които са я убили, защото са били гладни. Когато моите колеги от Института по психология се опитаха да им направят психологическо изследване, то не можа да бъде осъществено, защото коефициентът им на интелигентност беше под 40, представяте ли си? Тези хора не знаят, не им е обяснено и никой не им е казал, че когато си гладен, се храниш, а не убиваш. Искам да ви илюстрирам общо взето за какви хора става въпрос и за това, че не бива да говорим за етноси в тази ситуация. Припомнете си едно престъпление, което стана наскоро пак в страната. Деца убиха възрастен човек. Защо? Защото нямат основни базисни понятия, че не бива да се убива. Това не е игра.

Водещ: Говорим за случая с бездомника?

Калин Георгиев: Да. Това не електронна игра. Те не правят разлика между реалността в живота и виртуалната такава. Това са страшните неща, за които бихме могли да говорим, според мен.

Водещ: Какво ги провокира?

Калин Георгиев: Отново се връщам на това, което казах преди малко. Липсата на възпитание, на семейна среда, на училище. Това е цяла палитра от познания, които нашите деца или пък представителите на отделни общности не получават.

Водещ: Да разбирам, че няма връзка между институциите? Има ли синхрон поне за разкриване на престъпленията тогава?

Калин Георгиев: Мога да се опитам да илюстрирам, примерно, да говорим за един случай културен феномен, в който прокуратурата и полицията са последният етап в предотвратяването на престъпления, извършени от маргинализирани общности. Държавата и обществото разполагат с институции, свързани със социалните, културни, научни дейности, даже религията, които биха могли по някакъв начин да създадат тези основни, базисни понятия. Не може. Мисля, че наскоро излезе информация – ученик в пети клас не може да прочете учебника по география. А той е в пети клас. На такъв човек не можеш да му обясниш какво е добро и какво е зло. Тоест трябва да започнем от много ниско равнище и да се движим по-нататък вече в йерархията и в градацията на образоването на обществото.

Водещ: Трябва ли заради ниското образование, или понеже са дадена група хора, спрямо възраст или образование – няма да ги определяме, трябва ли да ги оправдаваме за будната престъпност у нас?

Калин Георгиев: Аз не бих казал, че тук говорим за някакви особени права на ромите или пък за престъпна дейност като цяло. Законът не толерира престъпленията и, засягайки пак предишната тема, ние ставаме особено чувствителни към едно социално неприемливо поведение, което дразни хората. То дразни обществото със своето нагло и арогантно поведение на простака маргинал, който казва: „Знам си правата“. И тук отново говорим не само за роми и българи. Нима простакът с „Бентли“, който минава на червено и гази пешеходците, дразни по-малко обществото? Но това го правим ние самите, защото нашето общество допуска и едното, и другото асоциално поведение, което по-нататък води до престъпление. Защото ние не уважаваме авторитети, закони, ние знаем и разбираме всичко, включително, говорейки за случая в Пловдив, допускаме вмешателство на уличното правосъдие в дейността на съдебната власт. В 21 век не може да има вендета, мъст, извънсъдебно правосъдие, както не може да има и извънредни съдилища, защото това са две крайности. И едното, и другото е опасно. И да ви припомня един случай, който имаше наскоро с братя Дамянови през 2016 година във Враца, ако си спомняте. Тогава отново беше упражнен уличен натиск над правосъдната система. Там се формулираха обвинения, задържаха се хора и в един момент се оказа, че момчето Тошко, за което обвиняваха тези братя Дамянови, е починало от естествена смърт. Мисля, че беше сърдечна недостатъчност.

Водещ: Говорим за побой в центъра на Враца през 2017 година над 18-годишния Тодор.

Калин Георгиев: Не помня точно годината. Връщайки се на темата за престъпността, такава винаги е имало и ще я има, за съжаление. Защото нашето общество е много болно и това я държи на такива нива. Ние изцяло имаме объркани приоритети. Отново казвам, не правим разлика между добро и зло. Не искаме на нас да ни причиняват нещата, които правим на другите. Помислете кои са героите на нашето време.

Водещ: Кои са героите?

Калин Георгиев: Мутрите, тарикатите, проститутките. Не можем да си формираме основни ценности, отново поради липса на образование и възпитание. Отново казвам, че полицията и прокуратурата са последният елемент – правоохранителната и правораздавателната система. Да, безспорно тя трябва да се бори с престъпността и да наказва, естествено, но генезисът е друг.

Водещ: Нарекохте „вмешателство“ дори и тези протести, които се проведоха в София, Пловдив и някои други населени места, във връзка със случая от Пловдив с лекаря, който причини смърт на ром крадец, влязъл в двора. Но много хора питат къде са мерките в полза на добросъвестния българин. Как може той да се защити, когато бъде нападната, за да не бъде обвинен след това в нещо? През тази седмица отново се заговори за промяна в текстовете за неизбежната отбрана, за притежанието на оръжие. Кои са подходящите мерки, спрямо зрялостта на обществото ни?

Калин Георгиев: Аз не се чувствам особено компетентен да предлагам промени на законови норми. Като български офицер винаги съм бил от страната на хората, които са изпълнявали закона. И по-скоро трябва да оставим на политиците да намерят баланса. Една скоба отварям, доколкото си спомням, според статистика, към 2014 г. в България имахме над 500 000 единици законно притежавани оръжия. И не става въпрос за тези, които са в армията,  в МВР, специалните служби. Ако не внимаваме и действаме необмислено по отношение на законодателната база – говорим за неизбежната отбрана и крайната необходимост – рискуваме да изпаднем в някаква крайност, която ще е лоша при всички положения.

Водещ: Трябва да се действа внимателно. Очевидно не е една институцията, която е виновна за цялата ситуация с престъпността у нас. Къде се крие решението – подготовка на кадри?

Калин Георгиев: Безспорно правоохранителната система трябва да подготвя кадрите така, както би трябвало и да ги стимулира да се развиват. Между другото искам да ви кажа, че наскоро предстои да завърши пълният курс на обучението в Националната академия на МВР един млад офицер от Гранична полиция – казва се Влади Димитров. Ето на такъв тип служители трябва да им се дава възможност да се образоват, да се развиват, да се самоусъвършенстват, да се насърчава развитието на тези кадри. А поради множеството безсмислени, разнопосочни реформи специално в системата на МВР и в целия сектор за сигурност, до голяма степен се прекъсна връзката между поколенията, предаването на опита, който е изключително важен. Но мисля, че това са преодолими неща. Да се надяваме, че няма да допускаме повече да се случват такива работи.

Водещ: В края на разговора ни не мога да не засегна темата. Продължава разследването за убийството на бизнесмена Петър Христов. Само да припомня, че той бе показно разстрелян в началото на годината пред офиса му в София. Бе замесено и вашето име в изтичане на информация около този случай – каква е истината?

Калин Георгиев: Да ми позволите да не се съглася с анализа ви, защото нито една сериозна медия, нито един сериозен журналист, с изключение на един партиен вестник, който явно си е въобразил, че отново е „Работническо дело“ и някакъв провинциален сайт, не повдигнаха тази тема. Дори след едно непрофесионално изказване на един вицепремиер, когото аз не съдя само защото не спомена името ми, но аз го отдавам на обикновена некомпетентност.

Водещ: Ние задаваме въпрос, не правим анализ и не твърдим нищо. Питаме ви каква е истината.

Калин Георгиев: Отново ви казвам, че аз в цялата си кариера пред вашите колеги винаги съм бил известен с фразата си, че не коментирам форми, методи на работа на специалните и полицейските служби. Никога не съм го правил и няма и да го правя занапред. Мисля, че отговорих на въпроса ви.

Водещ: Няма изтичане на информация от вас?

Калин Георгиев: Абсолютно.

Водещ: Добре. Много Ви благодаря за това участие в седмичното публицистично предаване „Метроном“.