В следствие на снеготопенето речните нива в старопланинските и родопските притоци на река Марица, както и във водосбора на Арда краткотрайно се повишават. От следобедните часове на 29 януари до вечерните часове на 30 януари вследствие на валежи, комбинирани със снеготопене се очакват повишения на речните нива в басейна, съобщиха за TrafficNews.bg от пресцентъра на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". По-значителни са възможни в горните части на Тунджа, старопланинските притоци на Марица (Луда Яна, Пясъчник и Стряма) и родопските притоци на Марица (Стара (Пещерска) и Въча), както и във водосбора на Арда (горните му части и притока й Върбица). От 31 януари се очаква речните нива да се понижават, като в резултат на оттичане ще има повишения в долното течение на реките Марица и Тунджа. На 31 януари в резултат на валежи, комбинирани със снеготопене, са възможни незначителни повишения във водосбора на Съзлийка и притоците на Марица и Тунджа в долните им течения.

В резултат на интензивни валежи, комбинирани със снеготопене в следобедните и вечерните часове на 29 януари има опасност от възникване на поройни наводнения в горното течение на Тунджа (над яз. Копринка) и Марица (в горните части от водосбора на Въча и притока й Девинска). Системата за ранно предупреждение за водосборите на реките Марица и Тунджа на НИМХ прогнозира, че водните нива ще бъдат под праговете за предупреждение.

Водното количество на Черна река при Смолян има вероятност да достигне жълтия праг на внимание в следобедните часове на 29-и и в обедните часове на 30 януари. Водното количество на река Елховска при Рудозем има вероятност да достигне жълтия праг на внимание в следобедните часове на 30 януари.

Няма данни за засегнати населени места и за възникнали аварийни ситуации по язовирните стени и съоръженията към тях. Експлоатационните дружества са предприели мерки за изпълнение на условията, посочени в графика, като намаляването на обема се извършва чрез работата на ВЕЦ и при необходимост чрез контролирано изпускане през основен изпускател.

Коритата на реките след язовирните стени са в добро състояние и проводимостта им е осигурена. Проводимостта на реките след язовирите е много по-голяма от количеството вода, което се изпуска контролирано през основен изпускател, или изтича през преливника.

Язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ провеждат висока вълна, но постъпващият приток се сработва чрез работата на ВЕЦ. В яз. „Студен кладенец“ има свободен обем 86,7 млн.м3, което е 22,36% от общия обем, притокът към 12 часа е 120,8 м3/ сек (намалява). В яз. „Кърджали“ свободният обем е 72,2 млн.м3, което е 14,52% от общия обем, притокът към 12 часа е 133,1 м3/сек  (намалява).

Каскада „Арда“:

- Язовир „Кърджали“ – 425,037 млн. м3, което е 85,48% от общия му обем;

- Язовир „Студен кладенец“ – 301,077 млн. м3, което е 77,64% от общия му обем;

- Язовир „Ивайловград“ – 123,151 млн. м3, което 78,59% от общия му обем.

 

 Каскада „Горна Тунджа“:

- Язовир „Копринка“ – 48,580 млн. м3, което е 31,16% от общия му обем;

- Язовир „Жребчево“ – 172,756 млн. м3, което е 43,19% от общия му обем.