Днес в Пловдив стартира първата конференция на свободната адвокатура в България. Основната тема на конференцията е бъде забавената с години реформа и проектозаконът за адвокатурата, изготвен "на тъмно" от Висшия адвокатски съвет. Около стотина адвокати се събраха в Конгресния център на панаира, за да се включат в дискусиите. Сред участниците са председателят на Адвокатска колегия - Пловдив Стефан Левашки и заместникът му Зоя Тошкова. В залата са също известните столични адвокати Георги Гайдаров, Борислав Вълчев, Петромир Кънчев, Николай Хаджигенов, Емил Георгиев. Пловдивската колегия е представена също от Владимир Дончев и Атанас Железчев. 

Революция? Адвокати се събират в Пловдив, искат кардинални реформиКонференцията ще излезе с конкретни предложения

TrafficNews.bg се обърна с въпроси към един от организаторите на събитието - адвокат Емил Георгиев, който в своята презентация разказа за практиките в работата на адвокатурата на няколко страни в Европейския съюз. Дипломирал право във Виенския университет и специализирал в Queen Mary College, University of London. Дългогодишен служител в юридическия отдел на Siemens AG във Виена. Връща се преди няколко години в България, където работи като адвокат и представител по индустриална собственост.  Преподавател е към катедра "Творчески индустрии и интелектуална собственост" в УНСС.

 

- Защо свободни адвокати?

- Защото свободата е залегнала в основите на нашата професия. Адвокатурата е първата свободна професия и тя се нуждае от свободата на упражняващите адвокати, за да могат те да предоставят най- качествена юридическа адвокатска услуга и същевременно с това да защитават правата и законните интереси на своите клиенти и възложители в рамките на добре действаща съдебна система.

 - След като подчертавате обаче, че конференцията е на СВОБОДНИТЕ адвокати, това означава ли, че тази свобода е ограничена?

 - Да, тя е ограничена в рамките на сега действащия Закон за адвокатурата. За адвокатите не е много лесно да упражняват правата си в рамките на адвокатурата, особено що се отнася до органите на адвокатурата. Едно отколешно искане на много български адвокати е да съществува възможност за пряк избор на членовете на Висшия адвокатски съвет. Нещо, което в момента не е възможно.  Изборът се осъществява на делегатен  принцип и това редовно води до изкривявания. Уверени сме , че ако има възможност за пряк избор това ще доведе до по-висока заинтересованост колегите да се възползват от своето избирателно право и да участват в процесите, които се отнасят до регулациите на нашата професия.

 - Какви са проблемите, които следват от липсата на преки избори на ВАС?

 - На първо място дезаинтересованост. Точно както е и при гражданите. Също това води до ограждане на определени лица в органите на адвокатурата с една минимална , но достатъчна бройка верни хора, които да им гарантират едно вечно преизбиране. Аз бих го характеризирал като паразитиране на гърба на останалите адвокати. Т.е , ако успеете да си подсигурите подкрепата на 500-600 души, няма сила която да ви отмести от там. Това е и причината голяма част от колегите да се дезинтересират.

 Това , което стои като една непробиваема стена е политиката, която Висшият адвокатски  съвет провежда. Тази политика на „тиха дипломация”, този отказ за дебат, включително и от конфронтация там , където е нужна – например с прокуратура, със законодателен орган като  парламента. Ако от това имаше някакви особени резултати, ние щяхме да им ръкопляскаме. Но такива няма.  Както се вижда парламентът вече трети мандат не може да приеме един по –осъвременен Закон за адвокатурата и смята, че основният виновник за това е Висшият адвокатски съвет.

 - Какви са облагите за „вечните” във властта?

 - Нещата да вървят с старото русло, да могат да си увеличават вноската , както направиха тази година , да събират повече пари, да участват в преразпределянето на някакви пари, да търгуват с влияние , що се отнася до правна помощ - до назначаването на особени представителства и може би да капитализират всичко това.

 - Тук в Пловдив преди две години имаше скандал в гилдията по отношение на тези „облаги”.

 - Точно така. Пловдивската колегия е известна с това , че успя да пречупи този модел и да внесе определени промени. Но доколкото имам информация тя е единствената. Пловдивчани са пионерите , но нямат последователи.

 - За какви промени в Закона за адвокатурата настоявате? Те ще могат ли по-някакъв начин да променят тази подчинена роля на адвоката в процеса, в който той би трябвало да има равни права с обвинението?

 - Това няма как да се уреди в Закона за адвокатурата, по скоро може да залегне в някой от процесуалните кодекси. Едва ли ние ще постигнем пълно равноправие с обвинението. Май никъде по света не съществува такова. Но това, от което се нуждаем е да постигнем това състояние , че на адвоката да се дължи уважение както на един съдия. Това е разписано в нашия закон. Но поради много различни причини не се случва. От една страна заради самия състав на адвокатурата. А това е така, защото органите на адвокатурата не полагат нуждите усилия да гарантират, че онези,  които упражняват адвокатската професия,  действително отговарят на нравствените и професионалните изисквания , за да могат да упражняват тази професия. Не са малко примерите за адвокати , участващи в престъпни схеми, които не биват наказани за това, адвокати, които са откровени мутри. Те не търпят никакви санкции на това си поведение. Дават изключително лош пример и водят до дезинтересиране на големи групи от адвокати.

 Отсъства истинският съдебен контрол. Единствено органите на властта могат да разчитат на съдебен контрол, но не и редовият адвокат. И това е нещо, което трябва да се промени. И това е едно от исканията, които ще залегнат в крайната ни резолюция. Искаме  всеки адвокат да може да разчита, че  неговото дисциплинарно дело, ще стигне и до компетентен съд, а не до Адвокатски съд.

 - Могат ли Адвокатските колегии да пресекат разпространени порочни практики като например сделките с близки на убити или пострадали при катастрофа?

 - Чувал съм за подобни схеми, но нямам конкретни наблюдения. Според действащия Закон за адвокатурата и Етичния кодекс , възнагражденията, които адвокатът следва да приема за своя труд  не могат да бъдат част или процент от присъдено обезщетение.  Ставката на адвоката трябва да е ориентирана спрямо материалния интерес на делото, но договорки от рода, аз ще те представлявам, но ти ще ми платиш 20 , 30 или повече процента от обезщетението - това е неетично . И тук аз виждат ролята на органите на адвокатурата да съблюдават спазването на тези правила, така че те да не живеят живота на кухи норми, на мъртво право, което съществува единствено на хартия, но никога не се прилага или се прилага само избирателно, и само срещу конкретни, нарочени за врагове на адвокатурата адвокати.

 - Какъв отзвук очаквате от тази първа конференция?

 - Смятам, че отзвук ще има. Адвокатите следва да намират форуми за организация извън наложената им рамка. Това е начинът да покажем на нашите органи, че можем и трябва да въздействаме. Надяваме се с нашата конференция да мотивираме нашите колеги, които са заинтересовани,  да надмогнат своят свян и при следващото ни събитие да се включат колкото си може по-дейно. Защото, който не участва, той не може и да разчита на промяна.

 - Казахте свян. А дали не е страх?

 - Според мен да. Надяваме се, че с подобни форми страхът ще бъде преодолян, защото ще покажем добрия пример на адвокати, които смятат, че борбата за една добра адвокатура не може да бъде поставена в зависимост от страх от органите на властта. Нашите органи не могат да ни наказват за това, че ние искаме една по-добре действаща прокуратура.