В годините преди смартфоните, месинджър и вайбър, пловдивчани обикновено си определяха срещи "в шест на Пощата". Без повече уточнения, мястото беше ясно - под големия часовник до западния вход на Централна поща. А часът можеше да се види отдалеч от всички, които имат навик да закъсняват. Всъщност, в Пловдив времето е някак по-бавно и разтегливо и изглежда, че никой не бърза. Типично за "вечния" град, нали?  
 
Тук-там из града висят самотни градски часовници - някои се опитват да напомнят, че времето, най-ценният ни ресурс, все пак тече, а други, отдавна спрели, са познаваеми паметници на културата. Те често остават незабелязани от минувачите, които забравят да погледнат нагоре, прихласнати по витрините. Каним ви на една виртуална разходка, с която да проверим дали Пловдив е в крак с времето, разказва Check in Plovdiv.
 
 
Часовникът на Централна поща, който дълги години служеше лоялно на пловдивчани за уреждане на срещи, днес отмерва вечността - стрелките са спрели и никой не се грижи за механиката. Заради някаква бюрократична спънка по собствеността, помещението с маханизма остава празно, а гражданите - лишени от този емблематичен символ. Цялата сграда на Централна поща остава пренебрегната след залеза на социализма, когато времето за нея спира, а щедрите проекти, които се завъртат в общественото пространство, така и не се реализират.  
 
 
Часовниковата кула е едно от тези места в Пловдив, които най-точно илюстрират връзката между древното и вечното. Мястото е отредено за часовник още по време на Римската империя, когато на хълма е имало воден часовник. Впоследствие, в ранновизантийската епоха се сменя със слънчев, а в края на 16ти или началото на 17ти век се издига дървена кула, която е най-старата на Балканския полуостров. В следващите векове дървената конструкция се сменя с каменна и в резултат, днес имаме 17-метрова кула, служеща за образец на часовниковите кули в други български градове. И макар оригиналният часовников механизъм да е изгубен в историята, чрез всеотдайния труд на майстори и реставратори механизмът е възстановен по чертежи, благодарение на което Сахат тепе днес остава в течение с времето.
 
 
Часовникът на Банка ДСК на Джумаята също продължава да отмерва времето. Сградата, построена през 1923г. е част от архитектурния ансамбъл между площад Джумая и бившите хали и е паметник на културата от местно значение. Сградата е замислена като банка още при построяването си, а днес помещенията се делят между ДСК и Община Пловдив. И ако влизате да изтеглите пари или да погасите вноска по кредит, не забравяйте да погледнете нагоре - точното време се извисява над реновираната фасада. 
 
 
На Централна гара е може би най-важният часовник, който посреща пристигащите в Пловдив и изпраща заминаващите. За съжаление, в момента сградата на гарата търпи реновации и часовникът остава скрит някъде иззад строителното скеле. Пловдивчани чакат с любопитство края на ремонтните дейности, за да могат отново да зърнат обновената постройка на италианския архитект Мариано Пернигони, завършена през 1908г. - повече от 30 години след откриването на станцията.  
 
Пред Партийния дом, както и на някои автобусни спирки, също има спрели градски часовници, някои от които са дори повредени. Единственото, което успешно показват е, че в съвременния свят на аксесоари, бижута и мобилни телефони, те самите са напълно излишни. Кога за последен път ви се е случвало някой да ви попита колко е часът? Може би това остава въпрос, който маркира границата между две поколения. 
 
Ако градските часовници са отживелица, какво остава за слънчевите часовници, които определят времето спрямо начина, по който стрелка хвърля сянката си върху плоскост? От тях в Пловдив има два - на Джумая джамия и в църквата “Св. Неделя“ в Стария град. И докато този тип часовници никога няма да спрат, то намалява броя на хората, които могат да ги разчетат. Според някои, слънчевият часовник е първият велик научен уред на човечеството, като най-древните сведения за изобретението имаме от вавилонците през II хилядолетие пр. н.е. В този смисъл, те остават важна част от колективната памет на човешкия вид. А за тези, които и днес проявяват интерес, в Интернет има подробни упътвания как сами да направят собствен слънчев часовник и правилно да разчитат показанията му.
 
 
Някои считат, че градските часовници са излишни вещи, които нямат място в съвременното ежедневие и дори внасят проекти за отстраняването им в Общината. Да се надяваме, че подобни проекти няма да бъдат осъществени. Все пак часовниците са част от културното развитие на обществото, внасят романтика в градската среда или са просто предмети на изкуството, които винаги ще пазят своята стойност.