Леонардо да Винчи – всеобхватният гении

Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 година и умира на 2 май 1519 година. Той твори през епохата на Ренесанса и е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“.

Известен е и с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Леонардо да Винчи е незаконен син на нотариуса от заможен род Сер Пиеро да Винчи, а майка му Катерина произхожда от селско семейство. Малко след раждането на Леонардо връзката им приключва, но Леонардо остава любимият син на Сер Пиеро.

Появява се Чудовището от Лох Нес

През 1933 година е съобщено за появата на чудовището от Лох Нес. Неси е легендарно същество, което според преданието, живее в голямото ледниково езеро Лох Нес в Шотландия.

Първото споменаване на Неси е през 565 година от монах, който твърди, че е нападнат от него. Съвременният интерес към чудовището датира от 1933 година, когато няколко души уверяват, че са го виждали.

До момента няма достоверни данни за съществуването му, съответно и какво е то. Според една от версиите Неси е воден динозавър. Други предположения са, че Неси е гигантска змиорка или есетра, както и че може да е примитивно китообразно с дълга шия или огромен тюлен. Според други то не е отделно животно, а плътен пасаж риби, който изглежда и се движи, като грамаден звяр.

Блага Димитрова – поклон пред таланта й

“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!”

Днес се отбелязват 17 години от смъртта на великата българска писателка, поетеса и политик Блага Димитрова.

Тя започва да пише още като ученичка, а литературните й интереси я подтикват да запише славянска филология. За дейността си като писател Блага Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“.

Думите за таланта й са излишни, творбите й говорят сами по себе си. Творби, които се отличават с необичайна дълбочина на прозренията и докосват читателя все така силно, десетилетия след като са написани.

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.

Всичко.
Това ти остава.