Изцъклени очи. Кратки отговори, най-често с една сричка. Непрекъснато пиукане от смартфона, издаващо получаването на ново съобщение.

Това е ежедневие за родителите на деца и тийнейджъри по целия свят, които се опитват да се борят с използването на социални мрежи от децата им. „Нищо около него вече не съществува, дори баба!“ Това споделя Вера Йоурова, заместник председател на ЕК с ресор „Ценности и прозрачност“ за нейния 10-годишен внук, когато е със смартфона.

Различните държави вече предприемат първи стъпки за ограничаване на прекомерното — и потенциално вредно — използване на социални мрежи като Facebook, Instagram и TikTok.

Китай иска да ограничи времето пред екрана за деца под 8 години до 40 минути дневно, а американският щат Юта наложи дигитален полицейски час за непълнолетни и изисква съгласието на родителите за използване на социални мрежи.

Франция се насочи към производителите на смартфони, като изисква от тях да инсталират система за родителски контрол, която може да се активира, когато устройството е включено.

ЕС има свои мащабни планове – предприемат се смели стъпки с изготвянето и приемането на Закона за цифровите услуги (DSA), който от месец май принуждава най-големите онлайн платформи – TikTok, Facebook, Youtube – да отворят системите си за проверка от Европейската комисия и да докажат, че правят всичко, което е необходимо и възможно, за да не вредят продуктите и услугите им на децата.

Наказанието за неспазване се предвижда да е глоба до шест процента от световния годишен приходи на компанията.

Спорна е връзката между използването на социални медии и психичното здраве на тийнейджърите. Приходите на технологичните гиганти са от привличане на вниманието на потребителите и задържането му за възможно най-дълго. През това време печелят от парите на рекламодателите, чиито послания показват. С годините те станаха истински професионалисти в убеждаването на потребителите за безкрайно скролване, комбинирано с харесвания или известия – тази мозъчна стимулация се сравнява с ефекта, който има звука от ротативките върху мозъка.

Това е копнеж, който е труден за овладяване дори от възрастните потребители. Притесненителното в случая е, че за уязвимите млади хора това привличане идва с много реални и негативни последици: безпокойство, депресия, проблеми с приемане на себе си и тялото си, лоша концентрация...

Различни проучвания на психичното здраве в САЩ, където данните са най-изобилни, са установили значително увеличение на нещастието и неудовлетвореността сред подрастващите през последните 15 години. Това е тенденция, която запазва ръста си и по време на пандемията.

Данните са за ръст в редица показатели: мисли за самоубийство и депресия, но също и по-обикновени проблеми като нарушения в съня. Впечатление прави, че тази тенденция е най-силно изразена сред тийнейджърките. В същото време се наблюдава все по-сериозна употреба на смартфоните, като все повече хора се сдобиват с такъв на по-млада възраст. Използването на социалните мрежи, измерено като брой отваряния ежедневно, също нараства значително.

Тенденцията е най-видима в англоезичния свят, въпреки че се наблюдава и на други места в Европа. На лице са и цял набор от объркващи фактори. Намаляването на стигмата около психичното здраве може да означава, че младите хора се чувстват по-комфортно да споделят и описват в различни проучвания това, през което преминават. Променящите се политически и социално-икономически фактори, както и притесненията относно изменението на климата, почти със сигурност също играят роля.

Изследователите са съгласни, че новите технологии са фактор, но също така, че те не обясняват напълно тенденцията.

Новите технологии са били обект на паника и преди. Поглеждайки назад във времето, днес те изглеждат странни, дори смешни. „През 40-те години на миналия век имаше опасения относно пристрастяването на децата към радиото. През 60-те години това беше пристрастяване към телевизията. Сега имаме зависимост към смартфони. Така че мисля, че въпросът е: Сега различно ли е? И ако да, как?“ пита Ейми Орбен от отдела за когнитивни и мозъчни науки към Съвета за медицински изследвания на Обединеното кралство в университета в Кеймбридж.

Тя не отхвърля възможните вреди от социалните мрежи, но настоява за по-балансиран подход. Това означава работа и внимание към хората, които са най-уязвими, както и работа върху конкретните платформи и функции, които са най-рискови. Има съществена разлика между общото убеждение и реалните доказателства, че използването на социални мрежи е вредно, казва Орбен. Тя категорично подкрепя новите правила на ЕС. Сред различните разпоредби, новите правила на ЕС ще позволят на изследователите за първи път да се сдобият с данни, които обикновено не са достъпни за никого, а са заровени дълбоко в сървърите на платформите.

Орбен споделя, че твърде много внимание се обръща на негативните ефекти от използването на дигиталните платформи, като се пренебрегват положителните примери. По време на локдауните в пандемията тя е правила изследване на подрастващите. То показва, че тийнейджърите с достъп до лаптоп са по-щастливи от тези без.

Но когато става дума за риск от нараняване на децата, Европа е възприела предпазлив подход.

„Не всички деца ще изпитат вреда поради рисковете от използването на смартфони и социални мрежи“, каза Пати Валкенбург, ръководител на Центъра за изследване на децата, юношите и медиите в Университета на Амстердам. „Но за непълнолетните трябва да приемем принципа на предпазливостта. Фактът, че може да бъде причинена вреда, трябва да е достатъчен, за да оправдае мерките за предотвратяване или смекчаване на потенциалния риск.“

Родителски контрол

Изправени пред нарастващ натиск през последните години, платформи като Instagram, YouTube и TikTok въведоха различни инструменти за успокояване на притесненията, включително родителски контрол. От 2021 г. YouTube и Instagram изпращат напомняния на тийнейджърите, които използват тяхната платформа, да си правят почивки. TikTok през март обяви, че непълнолетните трябва да въвеждат парола след един час престой в приложението, за да продължат да гледат видеоклипове.

Много скоро технологичните компании ще трябва да правят и още нещо.

До края на август големите онлайн платформи с над 45 милиона потребители в Европейския съюз – включително компании като Instagram, Snapchat, TikTok, Pinterest и YouTube – ще трябва да се съобразят с дълъг списък от правила и изисквания. Те ще трябва да предадат на съблюдаващия за спазването на Закона за цифровите услуги — Европейската комисия — своята първа годишна оценка на въздействието на техния дизайн, алгоритми, реклама и условия за ползване на различните услуги върху редица обществени проблеми като защитата на непълнолетни и психично здраве. След това те ще трябва да предложат и приложат конкретни мерки за справяне с проблемите.

Мерките могат да включват гарантиране, че алгоритмите не препоръчват видеоклипове за диети на тийнейджърки или изключване на автоматичното пускане на видео по подразбиране, така че непълнолетните да не се пристрастяват към гледане на съдържания.

На платформите ще им бъде забранено да проследяват онлайн активностите на децата с цел показване на персонализирани реклами. Манипулативните дизайни като безкрайни потоци или опити за създаване на шаблони и модели, които могат да доведат до пристрастяване, също ще бъдат забранени за технологичните компании.

Брюксел работи с редица технологични компании, асоциации и детски групи за изготвяне на правила как да се проектират платформи по начин, който защитава децата. Планираният за 2024 г. Кодекс за поведение относно дизайна, подходящ за възрастта, ще предостави изричен списък с мерки, които Европейската комисия иска да види големите компании за социални медии да изпълняват, за да са всъответствие с новия закон. Но новият закон за съдържанието на ЕС няма да бъде вълшебната пръчка, oт която вероятно се нуждатя родителите. Правилата за съдържанието не се прилагат за редица други популярни развлечения като онлайн игри, приложения за съобщения или за самите устройства.

Остава неясно как Европейската комисия евентуално ще разследва и преследва фирмите зад социалните медии в случаите, когато смята, че те не са успели да ограничат негативните последици от своите платформи за психичното здраве. Различните одитори и изследователи също биха могли да се сблъскат с препятствия и затруднения при преминаването през множество данни и редове код, за да намерят проблемите и да оспорят твърденията на технологичните компании.

Доколко компаниите са готови да се изправят срещу своя бизнес модел в полза на психичното здраве на своите потребители също е сериозен въпрос. Технологичните гиганти са положили сериозни усилия в борбата с най-явните злоупотреби като кибертормоз или хранителни разстройства, а нивото на прозрачност, което стана възможно благодарение на новите правила, е безпрецедентно. Но когато става въпрос за психичното здраве и как алгоритмите за препоръчване на съдържания взаимодействат с потребителите и им влияят с течение на времето, става доста по-сложно. Няма ясна оценка какви са очакванията за промяна.