Смятани са за "мръсните деца" на Европа. Където те се заселят, там се ширят боклуци и мръсотия, жилищата им са порутени, в тях лазят плъхове. Мнозина живеят от социални помощи и вземат добавки за деца, които не съществуват.

Атанас Муров отблизо познава тези предубеждения, защото самият той е ром, четем в публикация на германският "Ханделсблат".

Изданието проследява историята на 53-годишния Атанас Муров от Шумен, който живее със семейството си в печално известния квартал на Дуисбург - Хохфелд. Като своя баща и дядо, Муров се издържа като свири на цигулка по сватби, в ресторанти и понякога, дори и да го е срам от това, на улицата.

Съпругата му, Ромни, работи като чистачка на 9-часов работен ден в луксозен хотел в Дюселдорф. Семейството от години не взима социални помощи и редовно плаща данъци, защо тогава в Германия се ширят толкова много предразсъдъци срещу ромите от България и Румъния, пита "Ханделсблат".

С присъединяването на двете страни към ЕС и свободното движение на хора, информациите за социален туризъм и организирана престъпност в Германия зачестиха. Миналата година кметът на Дуисбург Зьорен Линк заяви: "Имаме около 19 000 души от България и Румъния в Дуисбург, синти и рома. През 2012 г. броят им беше само 6 000 души. Хората се притесняват заради планините от боклук, шума и плъховете".Ромите от векове са приклещени в капана на негативните клишета и митове, посочва още изданието.

И днес те се сблъскват с "подчертано безразличие" или "явно отхвърляне", според проучване на Федералната агенция за борба срещу дискриминацията.

Много роми, сред които и семейството на Атанас Муров, работят усилено за по-добър живот в Германия. Според последните данни на Федералната агенция по заетостта, българите и румънците, много от които са роми, са с относително висока заетост - 63%, което е над средното спрямо останалите граждани на ЕС. Въпреки че тази група извършва предимно нискоквалифициран труд, според Центъра за работа в Дуисбург едва 30% от тях са безработни. За злоупотреби със социални помощи се говори само в "изолирани случаи".

Муров споделя пред изданието, че не познава никого, който да е забогатял за сметка на държавата, но затова пък познава много други, които живеят в мизерия и порутени къщи. Според Йоахим Краус от Центъра за изследване на антисемитизма в Техническия университет Берлин, "хората не са виновни за развалините, в които живеят, нито за плъховете. Те са съществували и преди. Просто сега са видими, защото някой живее там", твърди Краус, цитиран от "Ханделсблат".

Според него, състоянието на къщите дори се е подобрило, защото хората са поправяли по-големите щети, за да не живеят съвсем в мръсотия”. Погрешно е да се твърди, че имигрантите от Югоизточна Европа са причинили тези проблеми, смята той. И критикува интеграционната политика. Според него, заради липсата на "устойчиви структури", мнозина са оставени да се справят сами и стават жертви на престъпни мрежи.

Виртуозът от ромския квартал и проблемът с ромите в България

Обратно в Шумен Атанас Муров показва на екипа от "Ханделсблат" мястото, където е израснал: "Ето тук съм живял. От тук произлиза и най-добрата ромска музика в България". Като момче мечтата му била да пълни големите концертни зали, подобно на известния български композитор Панчо Владигеров, който също е живял в Шумен.

Муров искал да учи музика в консерваторията в Пловдив, "но там не искаха роми", казва той с горчивина пред изданието. Много от къщите в неговия квартал са необитаеми.

"Сега момчетата живеят в Хохфелд", обяснява Муров, а от каменна стълба една жена се провиква жена: "Здравейте! Бог да благослови Ангела Меркел". Нейните деца отдавна са се преместили в страната на Меркел.

Атанас иска скоро да се върне за постоянно в България. Купил е къща на входа на стария си квартал, която ремонтира от години. С оранжерия и красива гледка към града.