Гражданите, едноличните търговци и юридическите лица с наложени глоби или имуществени санкции, ще могат да платят само 80% от сумата, посочена в наказателното постановление, ако го направят в срока на обжалване. Това е една от промените в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която Министерският съвет одобри, съобщава правителственият пресцентър.

Пакетът с изменения е предложен от вицепремиера Екатерина Захариева, след консултации с представители на изпълнителната власт, съда, прокуратурата, адвокатурата, научните среди, Националното сдружение на общините в България, граждани, търговски дружества, работодателски организации, чуждестранни търговски и индустриални камари.

Целта на намаленото плащане на глобата е да се повиши събираемостта, като определянето на по-ниска санкция ще намали делата в съдилищата, тъй като при плащането в намален размер няма да може да се обжалва размерът на наложената санкция, аргументират се вносителите. Предвижда се обаче наказателното постановление да може да се обжалва, когато засяга размера на друго административно наказание при наложена глоба или отнети вещи в полза на държавата.

Нарушителят ще може да избира дали да се възползва от плащане на глобата или имуществената санкция в намален размер, или да обжалва пред съда цялото наказателно постановление.

Въвежда се и т.нар. споразумение, което ще позволи приключване на административно наказателното производство в кратки срокове. Контролните органи са длъжни да разяснят на лицето правните възможности и последиците от споразумението. То се съставя в писмена форма между страните и се издава вместо наказателно постановление. При сключването му е предвидено намаляване на размера на глобата или имуществената санкция - в размер на 70% от минимума, или абсолютния размер на глобата или имуществената санкция предвиден в закона за извършеното нарушение. Когато в закона не е предвиден минимум глобата се определя от наказващия орган, но не повече от 70% от половината от максимума.

Споразумение няма да се сключва в четири случая. Нарушителят няма да може да се възползва от опцията при вече извършено нарушение и когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателен акт с административно наказание или е издадено предупреждение за нарушение.

Намаление на санкцията няма да се прави, когато деянието на нарушителя представлява престъпление, както и когато признанието не се подкрепя от материалите по преписката.

Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Сумата се заплаща в 14-дневен срок от сключването, а в случай че не бъде заплатена, наказващият орган обявява, че не е постигнато споразумение и издава наказателно постановление.

Вносителите на законопроекта уверяват, че той създава ефективни правни гаранции за защитата на гражданите в извънсъдебната фаза на процеса в възможността да се обжалват всички актове, които могат да засегнат правата и законните интереси на лицата.

Друга гаранция за упражняване правото на защита на лицата е увеличението на процесуалните срокове. Срокът за депозиране на възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение се увеличава от 3 на 7 дни, а срокът за оспорване на наказателни постановления и другите актове на наказващия орган - от 7 на 14 дни.

С проекта се предвиждат и повече превантивни антикорупционни мерки с контрол върху администрацията — предвижда се отправяне само на писмено, но не и на устно предупреждение при маловажен случай на нарушение.

Наказателното постановление ще може да се връчва чрез изпращане на електронно съобщение до персонален профил.