Казусът със сградата на улица „Гладстон” на Дружеството на пловдивските художници в момента е тема номер едно в града и медийните пространства. Много думи се изговориха и изписаха, някои от които парадоксални. Мненията се блъскат като в невидима стена. ДПХ е на 105 години и е най-голямото дружество в страната. В началото дружеството се е помещавало в постройката на сегашното Радио "Пловдив", после е преместено в сегашното здание на UniCredit Bulbank, намиращо се на Главната улица, а от 45 години насам - на ул. „Гладстон”. Сега се обсъжда идеята да бъде преместено в къща Снежанка, бившият "Детмаг", а допълнително да им се отпусне и къща Нишанян за творчески пленери и по-малки изяви, пише PlovdivTime.bg.

От сайта за култура са обсъдили темата за бутане и изграждане наново с г-жа Снежана Фурнаджиева – председател на ДПХ, за да разкаже тя всичко такова, каквото е, а не каквото се представя в социалните мрежи.

- Г-жо Фурнаджиева, в какво състояние е залата на Дружеството на пловдивските художници?

- Сградата е в окаяно състояние. Факт е, че сме затворили галерията и престанахме да приемаме изложби от  20 дни, защото всеки дъжд превръща залата в потоп. Картините и графичните рисунки се накъдрят, развалят се и не можем да поемаме повече тази отговорност. Но не са само течовете.

Сградата е построена преди 45 години и оттогава нищо по нея не е пипано. Всичко зее, всичко е изметнато. Второто ниво на пода е изгнило, всеки момент може да пропаднем. Наскоро електроинсталацията даде на късо, стърчат жици с опасност за пожари, а дори нямаме пожарна система. Закупили сме ръчни пожарогасители, но при по-голям пожар няма какво да ни предпази.

- От колко години сградата е в такова състояние?

- От доста. Не мога да ги засека, защото и аз в определени моменти не съм била тук, пътувала съм. Аз застъпих на поста си преди четири години и я намерих в така. Направихме опит да предотвратим теча от оберлихта, но се оказа неуспешен. Запушихме стъклата, но почна да тече отстрани. Така че не става на парче. Трябва да се ремонтира всичко. Първоначално идеята беше да се ремонтира само покрива, но всичко е износено.

През зимата се спукаха и тръбите, защото са изгнили. Тоалетните са унищожени благодарение на заведението, което се помещаваше тук преди години. Това е една последователна разруха, която следва различни събития и решения, а крайният резултат е плачевен. Боядисвахме стени, закърпвахме, измазвахме перилата, но ние сме дружество с нестопанска цел. Нямаме печалби, нямаме финансиране от Министерството на културата или Общината. Ако не кандидатстваме с някакъв конкретен проект за изложбена дейност, не получаваме нищо. Преди време Общината оправи оберлихта, но не е достатъчно.

Имаме пропадане и спукване на стени, отвсякъде избива отвън-навътре, от течовете са извадени и тухли, текат улуците. Затова решихме да направим пълен ремонт, който да бутне всичко и да го изгради наново – канализации, електро осветление, всичко необходимо за една зала, за да приюти картини, без да се унищожават. Освен това ни предстои 2019-а. Трябва да посрещнем гостуващи изложби на високо ниво, които изискват съхранение.

- А тук съхраняват ли се картини в момента?

- В момента се съхраняват картини и половината от тях са унищожени от влагата. А тези гостуващи изложби също трябва да се съхранят. Ние нямаме никакви системи за съхраняване против влага, температура, изолации, камери. Нищо!

- Сега целият ремонт ще се извърши от Общината?

- Да. Тя е собственик на галерията. Ние сме ползватели. Наскоро получихме заповед за договор за седем години безвъзмездно ползване, като той включваше и годината на ремонта.

- Как ще изглежда новата зала?

- Ние ще строим в същия обем, няма да излизаме от границите. Само ще повдигнем малко второто ниво, максимум с 2-3 метра, защото сега е прихлупено.  То се предвижда да стане много интересно – мултифункционално, с конферентни зали, с кафене-клуб, но с наше стопанисване. С балкон, който излиза навън и има изглед към Цар Симеоновата градина. Проучили сме всичко. Направихме задание за реконструкцията и върху него правят задание за строеж, което е същото, само се прибавят някои термини, които касаят строителство, а не реконструкция.

Ще изкараме и един ПУП, защото искаме да използваме и пространството пред залата, за да се осъществяват пленерни изяви. Самата тя отпред ще има нова визия и видимост. Мултимедии ще прожектират върху стъклото случващото се вътре. Обмисляме да продължим проектите си с Марио Хосен за концерти с балет и изложба едновременно, стига да успеем да влезем във финансовите рамки. Това са идеите, които залагаме и се надяваме залата да стане достойна за гордост на града. Да се превърне в един истински духовен кът за творците.

- Колко ще струва ремонтът?

- Средствата ще възлязат на 3 млн. и 500 хил. лева без ДДС. Предвидихме тази сума, когато правихме плана за пълно оголване на сградата, оставяйки само някои метални конструкции. Но в последствие се оказа, че те до голяма степен са амортизирани и за да се налеят още по 25 тона метал вътре, и да се укрепят отвън са нужни още 150 хил. лева, което е цената и на нови конструкции.

Т.е. осъзнахме, че цената за ново изграждане на сградата е същата като за възобновяване на старата. А и се появиха разни ежби и борби на архитекти, които започнаха да се налагат, да претендират за авторски права, за желание те да строят и то по един некоректен начин. Затова решихме да избегнем момента с извиването на ръцете ни, да бутнем всичко и да направим нова сграда. Предстоят още няколко варианта за доказване на авторските права и допълнителни решения.

- Как приемат това решение колегите Ви?

- Има елемент на страх и смущение, че веднъж бъде ли бутната, нашето ползване остава да виси във въздуха. Че може да не бъде коректно поведението на хората, които ще ни я дадат. Макар че Общината издаде заповед за договор за седемгодишното стопанисване и изпълни първия си меморандум. Поискахме от управляващите да направим нов меморандум, който беше гласуван на 1 август, че след като се построи новата зала, отново ще бъде предоставена за безвъзмездно ползване от Дружеството на пловдивските художници. Има го и страхът да не се построи някой бизнес център, защото и такива желания имаше. Но след разговорите ми с г-н Тотев получих уверение, че желанието ни ще бъде изпълнено. С постъпките си досега показа коректност и се надявам да вървим по същия начин и занапред. Както той, така и тогавашният заместник-министър на културата Боил Банов одобриха бюджета и го определиха като напълно логичен.

- Колко художници членуват в Дружеството и колко са в Управителния съвет?

- Не може да се направи точна статистика, защото сме една движеща се маса. Има периоди, в които част от нас заминават за чужбина, една част се оттеглят в близките села, но периодично се завръщат или се включват в някоя акция. Примерно, в големите изложби участват винаги стотина човека, като не винаги са едни и същи. Иначе общата бройка е някъде около 400 души.

А в Управителния съвет сме девет члена. Скоро обсъждахме в УС вариантите за сградата, а тези дни предстои окончателно общо събрание, в което да решим дали да бутаме или да приемем предложението за реконструкция. И в двата варианта, обаче, ще останем в същия обем на сградата и залите и ще запазим оберлихта. 

- Как ще се процедира за избор на основен архитект – с отворен конкурс или по друг начин?

- Ще се проведе инженеринг, на който едновременно ще се избере идеен проект и строител, защото ако ги направим отделно, няма да ни остане време. Ще има комисия, в която участват представители на Общината и трима наши представители.

- Какви са ударите зад кръста, които получихте?

- Появи се един мъж, който преди работел в НИНКН. Той обяви, че започва процедура сградата да стане паметник на културата. И това се случи точно преди пускане на проекта, а започне ли такава процедура, не можем да правим никакви ремонтни дейности. В същия момент пусна процедури и за Дома на техниката и за кино "Космос". Махнаха я за киното, всеки момент чакаме да предотвратят и нашата процедура. Дори г-жа Амелия Гешева се ангажира да ни помогне.

Чухме се по телефона с него. Той се опита да ме убеди, че е направил всичко от добри чувства, но аз мисля, че са заложени нечии чужди апетити и се отказваме от неговите добри чувства.

- Смятате ли, че сградата ще е готова до 2019 година?

- Хората, с които досега сме правили консултации, твърдят, че ще е готова. Все пак не е толкова голяма, а имаме на разположение година и половина. При една много сериозна работа е възможно. Виждали сме как се издигат многоетажни сгради и за една година. Аз съм оптимист.